>>> 10 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ - РАВНОСМЕТКАТА <<<
10 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

Приветствие на министъра на външните работи, г-н Кристиан Вигенин по време на тържествена церемония по повод отбелязването на 10 годишнина на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР

"Дипломатическият институт на 10 години – равносметката"

Слово на г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР

ПРИВЕТСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, Г-Н КРИСТИАН ВИГЕНИН ПО ВРЕМЕ НА ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ ПО ПОВОД ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 10 ГОДИШНИНА НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР


Уважаеми дами и господа президенти, министри и посланици,

Скъпи колеги и гости,

Уважаема госпожо директор,

За мен е удоволствие да ви приветствам в Министерство на външните работи по такъв празничен повод какъвто е отбелязването на годишнината на Дипломатическия институт. Всички вие, които присъствате днес в тази зала сте свързани с историята и практиката на Института, защото ако не сте били негови възпитаници, то със сигурност сте били преподаватели, участвали сте в техни инициативи, събития, проекти или сте наблюдавали тяхното развитие през 10 годишната история.

Позволете ми да привлека вниманието ви именно към началото на Дипломатическия институт през 2003 г., когато доц. Здравко Попов и г-н Рон Тон представяха концепцията на Дипломатически институт пред академичните общности в България. През месец септември Министерският съвет беше приел постановление за създаването на тази нова квалификационна институция и пътят на нейното утвърждаване вече беше предначертан. Тогава имах възможността да се запозная с този проект в качеството ми на докторант в Университета за национално и Световно стопанство от двама от неговите създатели и днес за мен е истинско удоволствие да приветствам тях и моя предшественик д-р Соломон Паси и да ги поздравя за тяхната прозорливост и за поставеното солидно институционално и концептуално начало. Всички те, както и мнозина от чуждестранните гости в залата днес участваха в конференция на тема "Предизвикателства пред съвременната дипломация". При нейното откриване имах възможността да откроя някои от основните аргументи, които правят Дипломатическия институт значим за българската дипломатическа служба и сега бих искал да споделя някои от тях и пред вас.

Дипломатическата ни служба е изправена пред важни предизвикателства и пред постоянно нарастващи изисквания за нейното ефективно функциониране. Икономическата и финансова криза поставя на изпитание ресурсното обезпечаване на външнополитическата ни дейност, променящата се и много динамична международна среда изискват повече и всеобхватни умения от всеки един български дипломат. Това означава, че кадровото планиране и квалификационно развитие трябва да се подчиняват на тези реалности, които убеден съм, не правят лесна задачата на постоянния секретар, в качеството му на глава на дипломатическата служба, както и на дирекция "Човешки ресурси" и на Дипломатическия институт. На тях е вменена отговорността по подбора, планирането, подготовката на представителите на дипломатическата ни служба и те трябва да работят в координация и синхрон.

От перспективата на днешния ден, 10 години след създаването на Дипломатическия институт, бих казал, че неговият институционален авторитет, професионално позициониране и квалификационна роля са доказани и заслужаващи уважение. Казвам това с увереност, защото съм обграден в екипа си от възпитаници на Института и ценя техните знания и умения. Ролята на Института в сферата на професионалната квалификация е безспорна, тя се развива и смятам, че това ще продължи и в бъдеще. Не по-малко важна е ролята му и при изграждане на публичния образ на дипломатическата служба чрез лекциите на видни политически и експертни личности, конференции, издания и събития. Предполагам, че всеки в тази зала познава списание "Дипломация", което Институтът издава вече 5 години и което се утвърждава като своеобразна платформа за представяне на различни позиции и тези по актуални външнополитически въпроси от дневния ред на България, Европа и света. Заслужава внимание и международната активност на Института и неговия стремеж и конкретни постижения в подкрепа на външната политика на България. Целенасочената политика на сътрудничество и съвместни проекти с държавите в Югоизточна Европа и Черноморския регион го превърнаха в ефективен инструмент на публичната ни дипломация.

10 годишнина е момент на своеобразна равносметка, което уверен съм ще направи днес и директора на Института, г-жа Таня Михайлова, но е подходящ повод да се погледне и в перспектива за нови възможности и посоки на развитие.

Уважаеми дами и господа,

Позволете ми в края на моето приветствие да се обърна с благодарност към предишните директори на Института – доц. Здравко Попов и проф. Милан Миланов, които са дали своя принос в неговата изграждане, развитие и утвърждаване. Бих искал също така да благодаря и на Холандския институт за международни отношения "Клингендал", който оказва подкрепа на Дипломатическия институт от неговото създаване до днес, както и на всички останали институции и организации, които са съдействали и продължават да съдействат на Института да изпълнява своята професионална мисия. Приветствам и всички възпитаници и лектори на Института, за които днешният ден е празник.

Обръщам се и към целия екип на Института, за да изкажа благодарност за всеотдайната работа и да им пожелая още много професионални успехи.

Благодаря за вниманието!

ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ ИНСТИТУТ НА 10 ГОДИНИ – РАВНОСМЕТКАТА

Слово на г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР


Уважаеми г-н Министър на външните работи на Република България,

Уважаеми госпожи и господа депутати,

Уважаеми господа заместник-министри,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми колеги,

Драги гости, приятели и партньори,

Госпожи и господа!"

Като директор на Дипломатическия институт, днес, когато отбелязваме тържествено неговата десетгодишнина, на мен се пада честта и отговорността да представя пред вас равносметката на тези изминати 10 години. Днес отбелязваме 10 години "от създаването", но по-точно е да се каже 10 години "създаване" на Дипломатическия институт.

Дипломатическият институт е създаден с Постановление на Министерския съвет на 23 септември 2003 година - един ден след като България отпразнува 95 годишнината от обявяването на своята независимост. Аз виждам в това съвпадение на датите дълбок символичен смисъл, защото понятието за държавна независимост, неминуемо включва в себе си съществуването на собствена дипломатическа школа. Със създаването на Института преди десет години, дълго узрявалата идея за създаване на такава школа беше въплътена, мисля че днес мога смело да го кажа, в един жизнеспособен проект. Това изискваше съчетание на политическа воля, академична зрялост, кураж и самочувствие на българската дипломатическа служба.

Ще се постарая да защитя пред вас тезата, че Дипломатическият институт е един смислен проект, един успешен проект и един проект в развитие. Преди това, обаче, държа да спомена няколко имена на хора, които сложиха основите на този проект, зададоха концептуалната и институционалната му рамка така, че той да е рационален, ефективен и способен на устойчиво развитие. Ще започна с д-р Здравко Попов, първият директор на Дипломатическия институт. От самото начало на демократичните промени той съчета успешно академичната си експертиза с развитието на българската външна политика и дипломатическата служба. Като ентусиаст на идеята за създаване на българска дипломатическа школа, той успя да привлече съмишленици както сред дипломатите и политиците, така и в академичните среди. Такъв съмишленик той откри в лицето на д-р Соломон Паси и така, когато беше назряла необходимостта, със съдействието на Холандското външно министерство в лицето на тогавашния министър Яп де Хоп Схефер и на Института Клингендал, беше предложена една добре обмислена и обоснована идея за създаването Дипломатическия институт, която получи убедената подкрепа на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски. В неговата публична лекция, при официалното откриване на дейността бяха формулирани целите и очакванията към новосъздадената българска дипломатическа школа. Тук искам да цитирам няколко думи от неговата лекция:

"Основна задача на Дипломатическия институт е да подготви българските дипломати за предизвикателствата, произлизащи от членството на страната ни в НАТО и в ЕС. Нашите дипломати трябва да са добре подготвени за работа в условията на новата международна среда. С две думи, в евроатлантическите структури трябва да се работи по евроатлантическите стандарти. И вашето призвание е тези стандарти да се превърнат в български стандарти. Можем да изпитваме гордост, че днес откриваме първия национален Дипломатически институт в 125-годишната история на съвременната българска държава." (край на цитата)

Убедена съм, че днес имаме с 10 години повече основания да изпитваме такава гордост.

Още през първата година на съществуването си Институтът положи основните камъни, върху които след това надграждахме неговите дейности и политики. Естественият център на тези дейности е дипломатическото обучение. На 13 септември 2004 година беше открит първият Основен дипломатически курс за обучение на млади дипломати. Това откриване беше предшествано от месеци на активна и ентусиазирана работа по създаването на учебните програми, подбора на лектори и подготовката на младия екип на Института. Още тогава в подбора на лектори сме заложили своето убеждение, че обучението по дипломация, като един особен занаят, предполага специално внимание към приемствеността и предаването на практическия опит между поколенията. Тук искам да отбележа приноса на г-н Рон Тон от Холандския институт за международни отношения, който освен високия си професионализъм, прояви и една искрена лична ангажираност в работата си по този проект. Сега, десет години по-късно, обучителните дейности на Института, наред с Основния дипломатически курс, който е входът към дипломатическата професия за младите български дипломати, и чиито единадесети випуск завърши през тази година, включват регулярни специализирани курсове по консулска и военна дипломация, обучителни семинари за дипломати от средната кариера, квалификационни курсове за служители на държавната администрация, обучения на чуждестранни дипломати, традиционни вече курсове по икономическа и енергийна дипломация. Ние продължаваме да разширяваме обхвата на своите обучителни дейности и през тази година проведохме две експериментални обучения - Пилотен интензивен курс по дипломация и пилотен курс по Публична дипломация. Предстои и пилотно обучение по екологична дипломация Динамичността на обучителните програми на Института е подчинена на разбирането, че любопитството към света и стремежът към придобиване на нови знания и умения трябва да са присъщи на всеки дипломат. Също така държа да отбележа, че със съдействието на своите партньори (ЦЕИ, фондация "Ханс Зайдел", МОФ, Европейския колеж за сигурност и отбрана), Дипломатическия институт вече провежда обучения и извън границите на България, предимно в региона на Югоизточна Европа. Така обучителната дейност на Института става освен инструмент на националната квалификационна политика и част от публичните и информационните политики на Министерството.

Може би тук е мястото да кажа и какво не сме успели да постигнем в тази област. Това е нормативното обвързване на дипломатическото обучение с кариерното развитие. Вярно е, че осъзнаването на необходимостта от "lifelong learning" или "обучение през целия живот" е преди всичко резултат на дълбоко вътрешно убеждение. Ние, обаче, сме администрация и рамката на нашите задължения и активности се задава от нормативната уредба. Особено след 2007 г. когато дейността на Института бе регламентирана в тогава приетия Закон за дипломатическата служба по времето на министър Ивайло Калфин. Без такава нормативна обвързаност, мотивацията на дипломатите и служителите за постоянно повишаване на квалификацията остава виртуална, от което страдат качеството и ефективността на самото обучение. Осъзнавайки, че не можем да решим този проблем без политическата воля и активното съдействие на ръководството на министерството, разчитаме да успеем да го убедим, че Дипломатическият институт има необходимата зрялост, за да може отговорно да се ангажира с изпълнението на тази функция.

Вторият стълб, на който здраво се крепи изпълнението на мисията на Дипломатическия институт са неговите публични дейности. Съвременната дипломация изисква широк и открит диалог с обществото. Международната политика вече не е борба за завладяване на територии, а усилие за спечелване на хората. Затова, още от 2004 година Институтът започна своята програма "Публични лекции", която без прекъсване продължава и днес. Наши лектори са били личности с висок международен авторитет като Бан Ки Мун, Лешек Балцерович, Катрин Лалюмиер и много други. Публичните лекции, организирани от Дипломатическия институт са трибуна, от която се изговарят ключови въпроси на съвременните международни отношения и дискусионен форум, където проблемите се поставят открито и се обсъждат откровено.

Наред с лекциите, Институтът развива активна издателска дейност, която обслужва както обучението, така и публичните политики. Scripta manent - написаното остава. Изданията на Дипломатическия институт са с широк периметър – от учебни помагала до мемоарни книги на български и чуждестранни дипломати и политици. Преди пет години, в деня в който отбелязвахме петгодишнината на Института излезе първи брой на списание "Дипломация". Днес то е единственото българско двуезично издание посветено на международните отношения и на неговите страници се публикуват сериозни външнополитически анализи от български и чуждестранни автори. Предстои появата на електронната версия на списанието. Във връзка със списанието искам да спомена, че първият му главен редактор беше вторият директор на Института – проф. Милан Миланов, а сегашният му главен редактор е първият ни директор – д-р Здравко Попов, което е един своеобразен израз на приемствеността, с която се гордеем. На Дипломатическия институт беше поверен богатия книжен фонд на Министерството от над 60 000 тома специализирана литература, което стана по времето на министър Николай Младенов, и ние сме поели грижата за него с радост и отговорност.

Дипломатическият институт присъства в интернет-пространството чрез своя сайт от самото си създаване. Днес ние сме единствената българска държавна институция, която поддържа сайта си на три езика - български, английски и френски, (благодарение на сътрудничеството ни с Международната организация на Франкофонията). Съобщенията на сайта са едновременно един перманентен публичен отчет за нашата активност и един исторически архив съхраняващ институционалната памет. От миналата година Дипломатическият институт има своето постоянно представителство и в най-голямата по население и най-демократична държава в съвременния свят – Facebook, което дава възможност нашите послания да достигат до най-широката аудитория.

Друга важна част на публичната политика на Института е специалното внимание, което отделяме на работата с младите хора и студентите. Тук включвам конкурсите за есета и дебатите, които организираме всяка година, програмата "Отворени врати", която дава възможност на младежите, в буквалния и в преносния смисъл "да видят отвътре" Министерството на външните работи, стажантската ни програма, която е станала толкова престижна, че има предложения да въведем конкурс за стажанти.

Третият основен аспект в дейността на Дипломатическия институт, който искам да спомена в тази отворена към бъдещето ретроспекция е изграждането на широка международна мрежа от сътрудничества. Естествената среда на конкуренция и взаимно обогатяване за нас са сродните дипломатически школи навсякъде по света и особено в държавите, с които България е свързана с трайни партньорски отношения. Мрежата от сътрудничества с тях също започва да се изгражда, при това много активно, още от 2004 година и продължава и до днес, утвърждавайки авторитета на българското дипломатическо обучение и давайки ни възможност да черпим опит от най-добрите практики на световните дипломатически школи.

И световната практика, и самата логика на процеса на обучение показват (и ние сме убедени в това), че националната обучителна дипломатическа институция е естественото място, където може и трябва да се формира аналитичен, изследователски екип, способен да погледне към процесите в съвременните международни отношения по един по-общ и по-стратегически начин, отколкото изисква и допуска ежедневната оперативна и нерядко уморяващо рутинна работа на действащия дипломат. В такива структури често е събран ценен интелектуален потенциал на нацията, който е способен да допринесе значително за ефективността на дипломатическата служба, представлявайки един вид трансмисия между чисто академичните изследователски парадигми и пряката дипломатическа практика. В Дипломатическия институт преди няколко години беше направен опит да се създаде такова звено, но зрелостта ни не бе достатъчна, за да се развие тази дейност. Гледайки към бъдещето, ние се надяваме да убедим ръководството на Министерството на външните работи както в необходимостта от създаването на подобна структура, така и в способността на Института да привлече нужните хора и да организира продуктивната им дейност.

Най-кратката и същевременно най-убедителната форма за равносметка на десетгодишната дейност на Дипломатическия институт са числата измерващи извършеното. Ще ми позволите да цитирам тук някои от тези числа:

  • 30 обучителни програми
  • 96 обучения
  • 5033 курсисти
  • 25 проекта
  • 146 публични лекции
  • 34 конференции и форуми
  • Над 100 меморандума за сътрудничество
  • 10 книги, 4 брошури, 10 броя на списание "Дипломация", 21 сборника и учебни помагала
  • Библиотечен фонд с над 65 000 заглавия
  • 17 национални конкурса за есе
  • 498 стажанти от български и чуждестранни университети
  • 22 посещения по програма "Отворени врати"
  • 2264 приятели във Фейсбук към 18.10.2013
  • 2 радиопрограми в национален ефир в периода от 2005 до 2013 г.

Това ми дава основание отново да кажа, че Дипломатическият институт е един смислен проект, един успешен проект и един проект с бъдеще.

Зад всички тези дейности, разбира се, стои екипът на Дипломатическия институт, който със своя ентусиазъм поддържа жизнен и постоянно развиващ се проекта за изграждане на престижна българска дипломатическа школа. Ако мога да се изразя парадоксално, една от дейностите на екипа на Института е създаването на екип на Института. Въплътявайки мотото на Дипломатическия институт – DOCENDO DISCIMUS – "Учейки другите учим себе си", ние полагаме постоянни и осъзнати усилия да формираме и да поддържаме оня колективен дух, който гарантира постоянната енергия, творческата свобода, чувството за отговорност и съпричастност към общата мисия, съхраняването на традицията и приемствеността наред с постоянното обновление. Екипът на Института се стреми да бъде образец на висока административна култура и аз се радвам и се гордея, че работя с този екип.

Накрая, като директор на Института, искам да се обърна с думи на благодарност към всички, които допринесоха през тези години той да изпълнява успешно мисията си на първа национална дипломатическа школа в 135-годишната история на новата българска държава.

  • Благодаря на хората, които преди десет години имаха куража и компетентността да поставят началото и да съзидат здравите му основи;
  • Благодаря на настоящите и бившите колеги, които с ентусиазма си и с екипния си дух го превърнаха в една авторитетна и уникална институция;
  • Благодаря на българските правителства и министрите на външните работи, които създаваха условията да се развиваме;
  • Благодаря на всички наши партньори в страната и чужбина, които ни помагаха да търсим и следваме пътя си;
  • Благодаря на дипломатите и служителите в Министерството;
  • Благодаря на всички наши лектори – посланици, експерти, университетски преподаватели, които споделяха своя опит и знания в организираните от Института курсове;
  • Особено бих искала да отбележа ролята на нашите курсисти, които с труда си и най-вече с постиженията си придават смисъл на нашите усилия.

Благодаря Ви!

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

ДЕСЕТ ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ


 
prev play next

»
»
»

S

L

I

D

E

S

H

O

W

»
»
»

ЗА ИНСТИТУТА

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
Структура

Директор
 

Таня Михайлова

Директор

Таня Михайлова е директор на Дипломатическия институт към МВнР от 1 февруари 2012 г.

Тя работи в Дипломатическия институт от 2005 г. като последователно е била ръководител на програма "Изследвания", началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество", а в последните две години е била и.д. директор. Таня Михайлова участва като български представител в Направляващия комитет на Колежа за европейска политика за сигурност и отбрана (Брюксел) и в Борда на директорите на Института на Европейския съюз за изследване на сигурността (Париж). Има дипломатически ранг "Съветник".

 

Тя е магистър по право. Била е адвокат, а като юридически експерт в дирекция "Европейска интеграция" на Народното събрание в преговорния процес за членство на България в ЕС е давала юридически становища за съответствието на законопроекти с правото на ЕС и степента им на хармонизиране с българското законодателство с ресорни преговорни глави – "Регионална политика", "Енергетика", "Околна среда", "Административен капацитет".

От 2002 до 2005 г. е парламентарен секретар на МВнР, като организира връзките на министъра с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание; участва в разработването на проекта на законодателна програма на министерството и координирала изпълнението й от Народното събрание; координира и отговаря за подготовката на участието на министъра в парламентарния контрол на Народното събрание; подпомага парламентарните комисии и делегации при осъществяване на тяхната международна дейност.

Таня Михайлова има допълнителни квалификации в Колежа на Европа–Брюж; Института по публична администрация и европейска интеграция; Обучителния център на ПА на НАТО; Холандския институт за международни отношения "Клингендал"; Държавния департамент на САЩ - по въпроси, свързани с правото на ЕС, ролята и структурата на НАТО, дипломацията в глобализирания свят, обучението в областта на международните отношения.

Участва в редакционната колегия на българското двуезично списание "Дипломация" от самото му създаване. Таня Михайлова има мултидисциплинарни професионални интереси. През последните няколко години участва редовно в конференциите на ГД "Образование и култура" на ЕК и програма "Жан Моне", Евро-китайския форум, организиран Евро-китайското международно бизнес училище – Шанхай и др.

Владее английски език, ползва френски език.

Отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности"

Биляна Дечева

Началник на отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности"

Магистър по културология на СУ "Св. Климент Охридски" и магистър по международни отношения на УНСС.

От 1997 г. е на работа в МВнР последователно в дирекциите "Информация", "Координация и планиране" и "Евроинтеграция". Хоноруван преподавател по проблемите на европейската интеграция в Софийския университет и в Нов български университет

Допълнителни квалификации и обучения - по провеждане на информационни кампании за ЕС и за успешно водене на преговори за присъединяване към ЕС във Виена, Брюксел, Хага, Берлин и Оксфорд, както и по връзки с обществеността към Държавния департамент на САЩ.

Участва в редакционната колегия на българското двуезично списание "Дипломация" и има редица публикации на теми, свързани с европейска интеграция, информационни кампании и дипломатическо обучение.

Владее английски и френски език.

Валентин Катранджиев

Главен експерт

Магистър по международни отношения в Киевския национален университет "Т. Шевченко" (1989 г.) и доктор по история в Руския университет "Дружба между народите" (РУДН) (2000 г.).

Бил е изследовател в Средиземноморската дипломатическа академия в Малта (2001 г.) и изследовател и преподавател в "Диплофондация" (2001-2007 г.), международна неправителствена организация за подготовка на дипломатически кадри. През 2010-2012 г. е хоноруван преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" по дисциплините "Външна политика на Русия", "Външна политика на ЕС" и "История на европейската идея и интеграция".

През 2007-2010 г. е последователно сътрудник и главен експерт в отдел "Стратегически изследвания" на Дипломатическия институт, а от декември 2012 г. е главен експерт. Отговаря за научноизследователската дейност на Института.

Владее английски и руски език.

Екатерина Неофитова

Главен експерт

Магистър по икономика с професионална квалификация счетоводство и одитинг и бакалавър по международни отношения на Нов български университет.

От 2007 г. като сътрудник участва в организирането на различни обучения. През 2012 става старши експерт, като участва в организирането на курсовете по Консулска дипломация и Икономическа дипломация, и отговаря за национална проектна дейност на Института.

Ползва английски.

Георги Гергов

Главен експерт

Магистър по международни отношения в „Webster University” – Виена (2014 г.), с фокус върху „замразените конфликти” и икономическите последици от тях. В периода 2013-2014 г. успешно завършва стаж в Постоянното представителство на Република България кън ООН, ОССЕ и другите международни организации във Виена. Бакалавър по Икономика в Нов български университет (2011 г.) с познания в областта на корпоративните финанси и стойностно-базисния мениджмънт.

Член на AFCEA.

От 2015 г. работи в отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности” в Дипломатическия институт.

Владее английски и немски, ползва руски.

Ина Кирилова

Старши експерт

Магистър по Международни политически отношения и сигурност във Философския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и бакалавър по Екология и опазване на околната среда в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”.

От септември 2011 г. работи в Дипломатическия институт.

Владее английски език, ползва руски.

Теди Ганчев

Младши експерт

Бакалавър по Международни отношения на Нов български университет. В момента следва магистратура „Дипломация и международни отношения” в същото висше учебно заведение.

През септември 2013 година е стажант в отдел „Обучителни програми и проекти”, а през периода януари-март 2014 г. в отдел „Публични дейности и сътрудничество” на Дипломатическия институт.

От февруари 2015 година работи в отдел “Обучителни, изследователски и проектни дейности”.

Владее английски, ползва испански език.

Виктория Павлова

Младши експерт

В момента завършва бакалавърската си степен по Международни отношения в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

През 2014 г. участва в два международни проекта по програми „Младежта в действие” и „Еразъм +”. През 2014/2015 е член на Управителен съвет на Студентски дипломатически клуб към СУ „Св. Климент Охридски“.

От февруари 2015 г. работи в Отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности” в Дипломатическия институт.”

Владее английски, ползва руски език.

Емилия Панева

Сътрудник

Магистър по руска филология във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св.Климент Охридски".

Работила е като преводач и правителствен преводач съответно в отдел "СИВ" на Министерство на външната търговия и в Единния държавен протокол и посолството на Република България в Русия, както и като експерт в управление "Информация" и управление "Канцелария и архив" на Министерство на външните работи.

От август 2007 г. е на работа в отдел "Обучителни програми" на Дипломатическия институт, където отговаря за чуждоезиковото обучение и обучението на дипломатите "средна кариера".

Владее руски, ползва английски език.

Отдел "Публични дейности и сътрудничество"

Силвана Цокова

Началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество"

Магистър по английска филология във ФКНФ на СУ "Св. Климент Охридски".

Работила е като преподавател към Катедра по англицистика и американистика на Софийски университет, като преводач в различни направления и ръководител на учебно-методичен център.

През 2012 е назначена с конкурс в Дипломатическия институт, където основно координира програмите "Стаж в ДИ" и "Отворени врати", издателската дейност на Института и връзките с обществеността.

Допълнителни квалификации в областта на публична дипломация, политика за развитие, европейска интеграция, публична администрация и институции на ЕС.

Владее английски, ползва испански и френски език.

Светлозар Ковачев

Главен експерт

Завършил е физика в Софийски Университет "Св. Климент Охридски".

Бил е физик в Българската академия на науките, ръководител на "Креативен център" на Българската национална телевизия и мениджър в други телевизионни и телекомуникационни компании.

Член - основател на Евроатлантическата гражданска фондация.

Специалист в областите на телекомуникациите, съхраняването и обработката на данни и компютърни мрежи.

От 2004 г. е на работа в Дипломатическия институт. Отговаря за изграждането, поддържането и развитието на компютърната мрежа на Института. През 2007 е завършил курса "Консулска дипломация" на Дипломатическия институт.

Владее френски, руски и английски.

Михаела Ненчева

Старши експерт

Магистър по публична администрация във Философски факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски” и бакалавър по библиотекознание и библиография от Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Работила е в частния сектор.

От юни 2013 г. работи в отдел „Публични дейности и сътрудничество” на Дипломатическия институт. Отговаря за библиотечно-информационната дейност на Института, подпомага проектните и публични дейности на отдела.

Владее английски език.

Стилиян Раковски

Младши експерт

Има диплома за Бакалавър по Администрация и управление от Нов български университет. Специализации в сферата на международните отношения и сигурност. Предстои да защити магистърска степен по арабистика от Софийския университет.

Работил е в частния сектор. Участвал е във внедряването на правно-информационни системи в държавната и общинска администрация.

От септември 2013 работи в Дипломатическия институт и участва в дейностите, свързани с публични и закрити събития и сътрудничествата на ДИ.

Владее английски език, ползва руски.

Светломира Димитрова

Старши експерт

Светломира Димитрова е магистър по френска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, специализирала журналистика – преса и радио, в Париж и Висбаден. Работила е в БНР и БНТ, българската редакция на „Свободна Европа“ и Би Би Си, в редица вестници, между които „Демокрация“, „Дневник“, „Пари“, „Политика“.

Владее френски език, ползва английски и руски.

Николай Крумов

Сътрудник

Бакалавър по международни отношения от СУ „Св. Климент Охридски”.

Участвал в неправителствени форуми в областта на международната сигурност и правата на човека и сътрудничил в младежка онлайн медия.

От февруари 2015 г. работи в Дипломатическия институт, където подпомага сътрудничествата на Института, публичните събития и издателската дейност.

Владее английски и испански език.

Отдел "Финансово-административни дейности"

Здравка Гайдарова

Началник отдел "Финансово-административни дейности"

Завършила е Висшата финансово-стопанска академия "Димитър Ценов"-Свищов, магистър икономист. 1999-2000 г получава професионална квалификация по здравен мениджмънт в Института за следдипломна квалификация-УНСС, София.

Работи в областта на счетоводството и здравния мениджмънт, занимава се с ликвидация на търговски дружества.

От 2010 г. работи в Дипломатическия институт и отговаря за административно-финансовата дейност на Института.

НОВИНИ

25.07.2016

Предмандатна подготовка на ръководителите на задгранични мисии

В периода 20-22 юли 2016 г. Дипломатическият институт проведе семинар за предмандатна подготовка на определените от Министерския съвет за ръководители на задгранични мисии за 2016 г. Обсъжданите теми бяха разпределени в няколко модула: административно управление на дипломатическите мисии, българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г., защитата на правата и интересите на българите зад граница. Семинарът се организира за първи път в такъв мащабен формат и високата оценка, която получи от участниците, показва, че ще намери трайно място в обучителната програма на Института.

19.07.2016

Софийската опера и балет с годишната награда на ДИ

Директорът на Дипломатическия институт връчи днес годишната почетна награда на Института за значим принос за утвърждаването му на акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет. Наградата се присъжда за принос при подготовката на български дипломати и държавни служители в сферата на публичната дипломация и по повод 125-годишнината на първия ни оперен театър. Церемонията се състоя пред сцената за предстоящите спектакли на операта „Набуко“ от Джузепе Верди на площад „Александър Невски“, където текат последните репетиции за постановката, която ще бъде представена от изпълнители от пет държави от 23-31 юли.

„Водената политика от Софийската опера и балет по популяризиране на положителния образ на България чрез инструментите на културната дипломация дават основание тя да бъде подкрепена и високо оценена от нас.”, изтъкна Таня Михайлова, връчвайки медалната скулптура от месинг DOCENDO DISCIMUS. „Освен това маестро Карталов, като ръководител на театъра, миналата година безусловно и с радост се отдаде на една от каузите и кампаниите на Дипломатическия институт, която беше свързана с Европейската година за развитие. Той стана почетен посланик на тази идея през 2015 г. Всъщност, Маестро Карталов, Вие лично и операта, която ръководите, сте наистина посланик на българските таланти. В Деня на българската дипломация ние си подарихме празника да бъдем при вас.”

Акад. Карталов благодари от името на колектива на Софийската опера и балет и припомни как миналата година 225 дипломати, членове на Софийската опера, премериха сили в баварския град Фюсен и получиха световно признание за своя труд. „Дойдоха хора от целия свят – от Австралия до САЩ, Южна Африка, цяла Европа. Това беше наистина една дипломатическа мисия, по време на която ние положихме огромен труд в продължение на 5-6 години да създадем специално Вагнеровите спектакли. И ние наистина се чувствахме като такива, защото сме част от вас и вие – част от нас. Ние сме вашите помощници в дипломатическата ви мисия, а вие сте нашата публика.“, подчерта маестрото.

На церемонията присъстваха две от изпълнителките на Абигаил - Сузана Бранкини и Радостина Николаева, Шай Блох (Фенена), Даниел Дамянов (Измаел), Ангел Христов (Върховен Жрец), Красимир Динев (Абдало) и Елена Стоянова (Анна).

Досегашните носители на наградата са:

  1. 2013 г. – Доц. д-р Здравко Попов, първи директор на Дипломатическия институт и г-н Рон Тон, директор на холандската дипломатическа академия „Клингендал”
  2. 2014 г . – Военна академия „Г.С.Раковски” и Фондация „Ханс Зайдел”
  3. 2015 г . – Катедра „Европеистика” на СУ „Св.Кл.Охридски” и Европейски колеж за сигурност и отбрана (ЕКСО)

19.07.2016

Почетни годишни награди на ДИ

По повод 19 юли – Денят на българската дипломатическа служба, Дипломатическият институт за четвърта поредна година обявява почетната си годишна награда за един български и един чуждестранен гражданин или организация, допринесли значително за развитието на Института. Наградата представлява медална скулптура от месинг DOCENDO DISCIMUS, каквото е мотото на Института – „Учейки другите, учим и себе си”. Неин автор е д-р Мирена Златева, художник, скулптор и преподавател.

Наградата за българска институция се присъжда на Софийската опера и балет за нейния принос при подготовката на български дипломати и държавни служители в сферата на публичната дипломация и по повод нейната 125-та годишнина. Водената политика от Софийската опера и балет по популяризиране на положителния образ на България чрез инструментите на културната дипломация дават основание тя да бъде подкрепена и оценена. През годините на сътрудничество, обучаемите на Института имаха възможност да присъстват като публика на редица премиери и спектакли на театъра. Те разговаряха за проектите на Софийската опера и балет с нейни представители, за да могат да разберат политиката, която стои зад всеки спектакъл и инициатива.

Наградата за чуждестранен гражданин се връчва на проф. Душан Сиджански, почетен президент на Европейския културен център – Женева. Проф. Сиджански е основател на Департамента по политически науки в Женевския университет, специален съветник в продължение на 10 години на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу (2004-2014), автор на десетки книги и статии, убеден европеец и блестящ интелектуалец. Той е член на Международния консултативен съвет на Дипломатическия институт от 2008 г. Наградата му се присъжда за съществен принос за утвърждаване на авторитета на Дипломатическия институт в Европа и по повод неговата 90-годишнина.

14.07.2016

Конференция „Резултатите от Срещата на върха на НАТО”

По-малко от седмица след Срещата на високо равнище на НАТО във Варшава голям интерес предизвика публичната дискусия на тема „Резултатите от Срещата на върха на НАТО”, организирана в Централния военен клуб в София от Атлантическият клуб в България, Американо-българската алумни асоциация, Дипломатическият институт и Фондация „Конрад Аденауер”.

Ключови гост-лектори на събитието бяха министърът на външните работи на Република България Даниел Митов, зам.-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов, ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ Торстен Гайслер, полският посланик Н.Пр. Кшищоф Краевски, и Н.Пр. Мариан Якубоци, посланик на Словакия, която пое от 1 юли ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Българският външен министър представи постигнатите споразумения във Варшава, като подчерта, че на срещата са били препотвърдени ангажиментите от Уелс. Той изтъкна също, че е особено важно споразумението за сътрудничество, което ЕС и НАТО подписаха в рамките на срещата.

Торстен Гайслер коментира, че всички 28 страни членки на НАТО са решени да поемат своята отговорност и организацията за отбрана и сигурност доказа, че е един силен алианс.

13.07.2016

Новият брой на списание „Дипломация”

През месец юни излезе от печат 16-и брой на двуезичното списание "Дипломация”, което Дипломатическият институт издава от 2008 г. насам. Темите в броя са: „2015: година на предизвикателства, година на търсене на решения за единно и солидарно европейско бъдеще” (Даниел Митов, министър на външните работи), „Възможно ли е да се преподава дипломацията?” (Натали Лоазо), „След „Корейската вълна”: публичната дипломация на Корея като „средна сила” (Проф. Таехван Ким), „Българският принос в ПСЮИЕ” (Отдел „Регионално сътрудничество”, дирекция „Югоизточна Европа”, МВнР), „Испания и Япония: близко приятелство и стабилни връзки с течение на времето” (Бернардо Лопес Лопес-Риос и Шинго Сакай), „Една по-добра Европа за всички” (Н.Пр. г-жа Ема Хопкинс), „Латвийското председателство на Съвета на ЕС през 2015 г.: пример за България за изграждане на ефективна държавна администрация и успешна комуникационна стратегия” (Виктория Павлова), „Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.: стандарти за прозрачност и отчетност” (д-р Линка Тонева-Методиева), „Възникващата европейска система за невоенна сигурност” (Владимир Шопов), „Новата стратегия за глобална сигурност на ЕС: размишления от София по време на създаването й” (проф. Пламен Пантев), „Може ли да укротим неукротимото? Еволюция на идеологията на „Мюсюлманското братство” – начало, упадък и перспективи за сътрудничество с умерените ислямисти” (д-р Клеантис Кириакидис), „60 години България в ЮНЕСКО – постижения и нови предизвикателства” (д-р Лилия Чаушева), „Кои ценности ни обединяват днес?” (обзорен материал от международна конференция). Поместени са и анотации на нови книги: „Отчетност на институциите на Европейския съюз“ с автор д-р Гергана Радойкова и „Международноправен режим на биоразнообразието“ с автор Ангел Атанасов.

16-и брой на сп. „Дипломация” е наличен в библиотеката на ДИ, както и на интернет страницата на Института.

05.07.2016

Лектори от ДИ в семинар на Института за икономическа политика

На 5 юли г-жа Биляна Дечева, началник на отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности" в Дипломатическия институт, и г-жа Марина Владимирова, главен експерт в същия отдел, изнесоха лекция по „Дипломатически протокол и етикет“ в рамките на четвъртото издание на семинара „Международна младежка академия“, организиран от Института за икономическа политика и Фондация „Ханс Зайдел“. В семинара, проведен в гр. Сандански, взеха участие 30 студенти от университети в Гърция, Румъния и България. Целта на семинара беше да засили сътрудничеството в региона и да чуе мнението на младите хора за Европа и визията им за Европейския съюз.

01.07.2016

Публична дискусия по повод Словашкото председателство на Съвета на ЕС

На 1 юли 2016 г. в София Хотел Балкан се състоя публична дискусия по повод предаването на ротационното председателство на Съвета на ЕС, организирана традиционно от ПанЕвропа-България с подкрепата на Дипломатическия институт, Европейската комисия в България и Фондация „Конрад Аденауер”.

Дискусията на тема "Quo vadis Europe: Действителни предизвикателства пред ЕС и словашкото председателство на ЕС" имаше за цел да информира обществеността относно приоритетите на започващото председателство на Словакия на Съвета на ЕС (юли-декември 2016 г.).

След встъпителни думи от страна на г-жа Гергана Паси, президент на „ПанЕвропа България”, и г-н Торстен Гайслер, ръководител на бюрото на Фондация „Конрад Аденауер“ за България, думата взеха ключовите лектори на събитието – вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика, г-н Томислав Дончев, и посланикът на Словашката република в България, Н.Пр. г-н Мариaн Якубоци.

В своето изказване Томислав Дончев наблегна на факта, че Европейският съюз следва да бъде не просто инструмент за управление на вече възникнали кризи, а има нужда от бързи и конкретни решения, основани на ясна визия за бъдещето. Той призова за намаляване на бюрокрацията в кохезионната политика на ЕС на централно равнище.

Н.Пр. г-н Якубоци благодари на холандското председателство за отлично свършената работа. В своята презентация той представи процеса на подготовка за Словакия за председателството на Съвета на ЕС и открои приоритетните области в следващите 6 месеца, а именно: европейската икономика, активните външнотърговски отношения между страните членки, по-силен и единен европейски пазар, устойчива миграционна и бежанска политика. Посланикът на Словашката република подчерта основните предизвикателства пред председателството като миграционния наплив, решението на Великобритания да напусне ЕС, разединената еврозона, тероризма и идеологическия радикализъм, и заяви, че словашкото ръководство ще заложи на принципите на прагматичния и единен глас в ЕС.

27.06.2016

Посещение в ДИ на студенти от ПУ „Паисий Хилендарски”

Днес в зала „Антарктида” на МВнР, в рамките на Меморандума за сътрудничество между Дипломатическия институт и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и програма „Отворени врати” на ДИ, се проведе среща със студенти от специалност „Дипломация и международни отношения” в Пловдивския университет. Г-жа Таня Михайлова, директор на ДИ, приветства гостите и ги запозна с историята и основните приоритети на Института, като акцентира върху ключовия му принос в подпомагането и въвеждането на съвременни обучения за дипломати. Обсъдена бе и ролята на Института като врата между гражданското общество и държавната администрация, която позволява двустранен обмен на информация.

Г-жа Силвана Цокова, началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество" в ДИ, запозна студентите с формите на публична дейност на Института, като бяха представени и възможностите, които ДИ предлага на студенти, вкючително стажантската програма, участие в конкурси за есе, участие с публикации. Стажанти на Дипломатическия институт също участваха в дискусията и споделиха впечатления от стажантската програма.

По време на дискусията бяха обсъдени и актуални политически събития от българския и европейския дневен ред като провелия се референдум за отделяне от ЕС във Великобритания и възможните последици от това за бъдещето на модела на ЕС и Председателството на България на Съвета на ЕС през 2018 г. Студентите и техния ръководител, доц. д-р Валентин Петрусенко, получиха най-новите издания на Дипломатическия институт и направиха кратка обиколка в МВнР и библиотеката на ДИ.

27.06.2016

Меморандум за сътрудничество с МВнР на Кралство Тайланд

Днес в сградата на Министерството на външните работи беше подписан Меморандум за политически консултации и сътрудничество между МВнР на Република България и МВнР на Кралство Тайланд. От българска страна документът беше подписан от г-н Валентин Порязов, заместник-министър на външните работи, а от тайландска – от Н.Пр. г-н Комгрит Варакамин, посланик на Кралство Тайланд, акредитиран за България.

Меморандумът включва клаузи за сътрудничество между Дипломатическия институт и Института за международни отношения към МВнР на Кралство Тайланд. Директорът на ДИ, г-жа Таня Михайлова, подари на Н.Пр. г-н Варакамин актуални издания на Института.

22.06.2016

Обучение по публична дипломация и дипломатически протокол

Днес завърши специализираният курс по „Публична дипломация и дипломатически протокол”, организиран от Дипломатическия институт за служители на държавната администрация, както и представители на неправителствената сфера. В тридневното обучение бяха разгледани теми като междукултурна комуникация, културна дипломация, ролята на медиите за провеждане на публичната дипломация, спецификите на държавния и международния протокол. Г-жа Таня Михайлова, директор на Института, връчи сертификатите на участниците в галерия „Квадрат 500“, където те имаха възможност да разгледат част от експозицията при частен тур с изкуствовед.

20.06.2016

ДИ в Деня на отворените врати в МВнР

В Деня на отворените врати в Министерството на външните работи Дипломатическият институт показа на свой щанд брошури за дейността си и фотоси от организираните от него събития и обучения. Специално място беше отделено на изданията на Института през последните години, сред които всички 15 броя на списание „Дипломация”. През щанда преминаха стотици хора, предимно млади, които живо се интересуваха от външнополитическата проблематика, с която се занимава ДИ, както и от обученията, които провежда. На символична цена се продаваха най-новите издания на Института, като събраните средства ще бъдат дарени на фондация „Карин дом”, чийто основател е посланик Иван Станчов.

Интерес предизвикаха и двете организирани от Института интерактивни събития – студентска дискусия на тема „Публичният образ на България по време на българското председателство на Съвета на ЕС” и симулационна игра „Изкуството да преговаряш”. При откриването на дискусията директорът на ДИ Таня Михайлова подчерта, че най-често използваният метод за обучение на дипломати е именно интерактивният. Тя въведе студентите в дебата с думите, че по повод българското председателство администрацията се готви да представи пред обществото дискусията за това какъв образ на България да изградим пред Европа и света.

17.06.2016

Престижна награда за Дипломатическия институт

Директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова бе наградена с почетна диплома от Българската картографска асоциация на 6-ата международна конференция по картография в Албена. Наградата й е присъдена за принос към българската картография с организираните изложби на стари географски карти. Те бяха представени в седалището на ООН в Ню Йорк и в Дома на Европа в Тбилиси по международния географски проект „Морето сближава всичко далечно”, а изложбата „Европейското откриване на Черно море” – в Българския културен институт в Париж. В основата на изложбите стои колекцията от старинни карти, дарена на българския държавен архив от д-р Симеон Симов, българин, живеещ в Германия и Италия.

Наградата на Таня Михайлова връчи проф. Теменужка Бандрова, председател на Българската картографска асоциация, която заедно с Международната картографска асоциация е съорганизатор на конференцията. В нея участваха над 150 видни представители на международната картографска общност от 40 държави.

15.06.2016

Оживена дискусия на коференцията „Миграционната криза – дългосрочни последици за Европейския съюз”

Дипломатическият институт организира в Дома на Европа международна конференция на тема „Миграционната криза – дългосрочни последици за Европейския съюз”. Тя се проведе с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел” и като част от календара от събития по отбелязването на Председателството на България на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Форумът предизвика оживена дискусия между участниците – представители на администрацията и дипломацията, академичните кръгове, неправителствения сектор и медиите от страни, засегнати от миграцията.

В словото си при откриването директорът на Института Таня Михайлова отбеляза, че миграцията, която е глобален процес, може да бъде позитивна за страните с отрицателен демографски баланс, но тя може да бъде и негативна, когато е нелегална. Затова Европейският съюз се нуждае от дебат по проблема с миграцията за нова миграционна политика. В този смисъл ше бъде интересно как медиите ще отразят конференцията, която предлага такъв дебат.

Зам.-министърът на външните работи Румен Александров отбеляза, че миграционната криза е заварила Европейския съюз неподготвен, но важното е, че дискусията е започнала. Засега споразумението с Турция дава резултати. Човешкият живот трябва да е приоритет за страните членки, но те не бива да допускат мигрантите да преминават зелените граници, защото стихийното преселение създава рискове.

Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев акцентира върху дългосрочните последици от мигрантската вълна. Той предупреди, че все повече средства от бюджета за сигурност (засега около 20%) се изразходват за охрана на границите. Заяви също, че вече има доказателства, че тероризмът пряко е свързан с миграционната вълна. В дългосрочен план се очаква престъпността да се увеличи.

Д-р Клаус Физингер, регионален директор за Югоизточна Европа на фондация „Ханс Зайдел”, констатира, че засега балканският път за мигрантите е затворен, но проблемите продължават. Той съобщи, че в Тирана също са притеснени, че мигрантите може да започнат да минават през Албания.

Модераторът на панела „Настоящата миграционна ситуация в Европа” д-р Ерхан Тюрбедар, старши политически съветник в Съвета за регионално сътрудничество на ПСЮИЕ, каза, че все още сме в началото на сътрудничеството. Страните трябва да започнат управлението на потоците, а мерките на Брюксел не са реализирани напълно.

Съветникът на министъра на труда, заетостта и социалната политика на Република Сърбия Миленко Никич изказа предположение, че тези хора са организирани от някого.

Н.Пр. г-жа Луиз Бергхолм, посланик на Швеция в България, заяви, че нейната страна има потребност от мигранти, но засега капацитетът е запълнен. Властите полагат всички усилия да се грижат за тях, най-вече за децата.

Проф. д-р Екарт Щратеншулте, директор на Европейската академия в Берлин, се спря на структурните промени в резултат на настоящите кризи в панела за бъдещето на ЕС. Той подчерта, че мигрантската криза е само една от всички, които са сполетели Европа.

13.06.2016

Семинар по Енергийна дипломация за дипломати и служители на държавната администрация на Р Македония

В периода от 8 до 10 юни 2016 г., в град Охрид, Р Македония, беше проведен семинар по Енергийна дипломация, организиран от Дипломатическия институт към МВнР на Р България, съвместно с Дипломатическата академия към МВнР на Р Македония и подкрепата на фондация “Ханс Зайдел” в България. Събитието беше официално открито от г-жа Аделина Марку - директор на македонската Дипломатическа академия, г-жа Таня Михайлова – директор на българския Дипломатически институт и г-н Богдан Мирчев – представител на фондация „Ханс Зайдел“ за България. Участие в семинара взеха 33 дипломати и представители на държавната администрация на Р Македония, занимаващи се с външната политика на страната и по-конкретно с актуални енергийни въпроси и проблематика в контекста на европейската интеграция. Бяха разгледани теми като: международноправния ред в енергийния сектор; политиката на ЕС за енергийна сигурност; актуалното състояние на енергийните проекти в региона на Югоизточна Европа; регионални енергийни пазари; енергийни отношения между ЕС и Р Македония в контекста на процеса за присъединяване към Съюза и др. Лектори бяха посланик Лъчезар Матев и г-н Славчо Нейков – енергийни експерти със значителен принос в областта на енергетиката.

В рамките на семинара, участниците бяха посетени от г-н Никола Поповски, министър на външните работи на Р Македония. Той приветства инициативата на българската и македонската дипломатически школи и благодари на лекторите за тяхното сътрудничество и желание за споделяне на опит при взимането на решения в енергийния сектор и при процеса на европейска интеграция. Обърна внимание на необходимостта от редовното организиране на подобен вид събития, като изрази задоволство от ползотворното сътрудничество между двете обучителни институции до този момент.

Успешно завършилите курсисти получиха сертификати за активното си участие и специализирани издания на Дипломатическия институт, а те на свой ред благодариха на организаторите за идеята и осъществяването на този съвместен регионален проект.

Подобни инициативи на Дипломатическия институт поставят България сред най-ефективните участници в регионалното сътрудничество по европейски теми. Това е политика за споделяне на опит и експертиза, която Институтът ще продължи да следва.

13.06.2016

Приключи Дванадесетият курс по Консулска дипломация

В периода 04 април - 20 май 2016 г. се проведе дванадесетият курс по „Консулска дипломация”, организиран от Дипломатическия институт, съвместно с дирекция „Консулски отношения” на МВнР. За лектори в курса бяха поканени експерти от дирекция “Консулски отношения” на МВнР, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и други институции. В рамките на програмата курсистите преминаха през няколко различни форми на практически обучения, свързани със заверки и легализации на документи, съставяне на актове по гражданско състояние, работа с Националната визова информационна система и биометрия, разглеждане на основни казуси по проблеми на български граждани в чужбина. В програмата бе включено и практическо обучение в Консулската служба към Посолството на Р България в Москва, което бе оценено като най-полезния елемент. Курсът, който е задължителен за подготовката на всички консулски служители преди заминаването им на мандат, завърши с полагането на писмен и устен изпит пред комисия. Обучението приключи с официална церемония на която г-н Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения”, и г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт, връчиха сертификати на успешно преминалите обучението. Г-жа Маринела Атанасова, участник в курса, изказа благодарности към организаторите от името на всички участници, като предаде благодарствено писмо от обучаемите.

10.06.2016

Специализирано обучение на ДИ усъвършенства уменията на експерти, участващи в Националния координационен механизъм по права на човека

При засилен интерес в МВнР от 6 до 8 юни 2016 г. се проведе специализираното обучение по права на човека, организирано от Дипломатическия институт в партньорство с Женевската академия по всеобщо хуманитарно право и права на човека. Над тридесет дипломати и държавни служители от министерствата на правосъдието, на външните работи, на вътрешните работи, от Държавната агенция за бежанците, от администрацията на Омбудсмана, от Комисията за защита от дискриминация, от Агенцията за хората с увреждания и от Националния институт за правосъдие се включиха в интерактивните упражнения по съставяне на резолюции, формиране на национални позиции, редактиране и представяне на доклади, както и за интервюта по конкретни сигнали със Специалния представител на Съвета на ООН по права на човека.

Основният лектор г-жа Камелия Кемилева, която има опит и като дипломат, и като администратор от Съвета по права на човека, е изпълнителен директор на Женевската академия. Тя води подобни курсове пред министерствата на външните работи в редица европейски страни.

Програмата на обучението в София отчете и краткосрочните, и дългосрочните ангажименти на България в областта на правата на човека. Курсът бе предложен с практическа ориентация, за да повиши и усъвършенства експертизата на отговорните служители, участващи в Националния координационен механизъм по правата на човека. Експерти от Комисията за защита от дискриминация изразиха удовлетворението си, че акцентът на обучението пада върху актуалните проблеми пр