>>> 10 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ - РАВНОСМЕТКАТА <<<
10 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

Приветствие на министъра на външните работи, г-н Кристиан Вигенин по време на тържествена церемония по повод отбелязването на 10 годишнина на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР

"Дипломатическият институт на 10 години – равносметката"

Слово на г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР

ПРИВЕТСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, Г-Н КРИСТИАН ВИГЕНИН ПО ВРЕМЕ НА ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ ПО ПОВОД ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 10 ГОДИШНИНА НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР


Уважаеми дами и господа президенти, министри и посланици,

Скъпи колеги и гости,

Уважаема госпожо директор,

За мен е удоволствие да ви приветствам в Министерство на външните работи по такъв празничен повод какъвто е отбелязването на годишнината на Дипломатическия институт. Всички вие, които присъствате днес в тази зала сте свързани с историята и практиката на Института, защото ако не сте били негови възпитаници, то със сигурност сте били преподаватели, участвали сте в техни инициативи, събития, проекти или сте наблюдавали тяхното развитие през 10 годишната история.

Позволете ми да привлека вниманието ви именно към началото на Дипломатическия институт през 2003 г., когато доц. Здравко Попов и г-н Рон Тон представяха концепцията на Дипломатически институт пред академичните общности в България. През месец септември Министерският съвет беше приел постановление за създаването на тази нова квалификационна институция и пътят на нейното утвърждаване вече беше предначертан. Тогава имах възможността да се запозная с този проект в качеството ми на докторант в Университета за национално и Световно стопанство от двама от неговите създатели и днес за мен е истинско удоволствие да приветствам тях и моя предшественик д-р Соломон Паси и да ги поздравя за тяхната прозорливост и за поставеното солидно институционално и концептуално начало. Всички те, както и мнозина от чуждестранните гости в залата днес участваха в конференция на тема "Предизвикателства пред съвременната дипломация". При нейното откриване имах възможността да откроя някои от основните аргументи, които правят Дипломатическия институт значим за българската дипломатическа служба и сега бих искал да споделя някои от тях и пред вас.

Дипломатическата ни служба е изправена пред важни предизвикателства и пред постоянно нарастващи изисквания за нейното ефективно функциониране. Икономическата и финансова криза поставя на изпитание ресурсното обезпечаване на външнополитическата ни дейност, променящата се и много динамична международна среда изискват повече и всеобхватни умения от всеки един български дипломат. Това означава, че кадровото планиране и квалификационно развитие трябва да се подчиняват на тези реалности, които убеден съм, не правят лесна задачата на постоянния секретар, в качеството му на глава на дипломатическата служба, както и на дирекция "Човешки ресурси" и на Дипломатическия институт. На тях е вменена отговорността по подбора, планирането, подготовката на представителите на дипломатическата ни служба и те трябва да работят в координация и синхрон.

От перспективата на днешния ден, 10 години след създаването на Дипломатическия институт, бих казал, че неговият институционален авторитет, професионално позициониране и квалификационна роля са доказани и заслужаващи уважение. Казвам това с увереност, защото съм обграден в екипа си от възпитаници на Института и ценя техните знания и умения. Ролята на Института в сферата на професионалната квалификация е безспорна, тя се развива и смятам, че това ще продължи и в бъдеще. Не по-малко важна е ролята му и при изграждане на публичния образ на дипломатическата служба чрез лекциите на видни политически и експертни личности, конференции, издания и събития. Предполагам, че всеки в тази зала познава списание "Дипломация", което Институтът издава вече 5 години и което се утвърждава като своеобразна платформа за представяне на различни позиции и тези по актуални външнополитически въпроси от дневния ред на България, Европа и света. Заслужава внимание и международната активност на Института и неговия стремеж и конкретни постижения в подкрепа на външната политика на България. Целенасочената политика на сътрудничество и съвместни проекти с държавите в Югоизточна Европа и Черноморския регион го превърнаха в ефективен инструмент на публичната ни дипломация.

10 годишнина е момент на своеобразна равносметка, което уверен съм ще направи днес и директора на Института, г-жа Таня Михайлова, но е подходящ повод да се погледне и в перспектива за нови възможности и посоки на развитие.

Уважаеми дами и господа,

Позволете ми в края на моето приветствие да се обърна с благодарност към предишните директори на Института – доц. Здравко Попов и проф. Милан Миланов, които са дали своя принос в неговата изграждане, развитие и утвърждаване. Бих искал също така да благодаря и на Холандския институт за международни отношения "Клингендал", който оказва подкрепа на Дипломатическия институт от неговото създаване до днес, както и на всички останали институции и организации, които са съдействали и продължават да съдействат на Института да изпълнява своята професионална мисия. Приветствам и всички възпитаници и лектори на Института, за които днешният ден е празник.

Обръщам се и към целия екип на Института, за да изкажа благодарност за всеотдайната работа и да им пожелая още много професионални успехи.

Благодаря за вниманието!

ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ ИНСТИТУТ НА 10 ГОДИНИ – РАВНОСМЕТКАТА

Слово на г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР


Уважаеми г-н Министър на външните работи на Република България,

Уважаеми госпожи и господа депутати,

Уважаеми господа заместник-министри,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми колеги,

Драги гости, приятели и партньори,

Госпожи и господа!"

Като директор на Дипломатическия институт, днес, когато отбелязваме тържествено неговата десетгодишнина, на мен се пада честта и отговорността да представя пред вас равносметката на тези изминати 10 години. Днес отбелязваме 10 години "от създаването", но по-точно е да се каже 10 години "създаване" на Дипломатическия институт.

Дипломатическият институт е създаден с Постановление на Министерския съвет на 23 септември 2003 година - един ден след като България отпразнува 95 годишнината от обявяването на своята независимост. Аз виждам в това съвпадение на датите дълбок символичен смисъл, защото понятието за държавна независимост, неминуемо включва в себе си съществуването на собствена дипломатическа школа. Със създаването на Института преди десет години, дълго узрявалата идея за създаване на такава школа беше въплътена, мисля че днес мога смело да го кажа, в един жизнеспособен проект. Това изискваше съчетание на политическа воля, академична зрялост, кураж и самочувствие на българската дипломатическа служба.

Ще се постарая да защитя пред вас тезата, че Дипломатическият институт е един смислен проект, един успешен проект и един проект в развитие. Преди това, обаче, държа да спомена няколко имена на хора, които сложиха основите на този проект, зададоха концептуалната и институционалната му рамка така, че той да е рационален, ефективен и способен на устойчиво развитие. Ще започна с д-р Здравко Попов, първият директор на Дипломатическия институт. От самото начало на демократичните промени той съчета успешно академичната си експертиза с развитието на българската външна политика и дипломатическата служба. Като ентусиаст на идеята за създаване на българска дипломатическа школа, той успя да привлече съмишленици както сред дипломатите и политиците, така и в академичните среди. Такъв съмишленик той откри в лицето на д-р Соломон Паси и така, когато беше назряла необходимостта, със съдействието на Холандското външно министерство в лицето на тогавашния министър Яп де Хоп Схефер и на Института Клингендал, беше предложена една добре обмислена и обоснована идея за създаването Дипломатическия институт, която получи убедената подкрепа на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски. В неговата публична лекция, при официалното откриване на дейността бяха формулирани целите и очакванията към новосъздадената българска дипломатическа школа. Тук искам да цитирам няколко думи от неговата лекция:

"Основна задача на Дипломатическия институт е да подготви българските дипломати за предизвикателствата, произлизащи от членството на страната ни в НАТО и в ЕС. Нашите дипломати трябва да са добре подготвени за работа в условията на новата международна среда. С две думи, в евроатлантическите структури трябва да се работи по евроатлантическите стандарти. И вашето призвание е тези стандарти да се превърнат в български стандарти. Можем да изпитваме гордост, че днес откриваме първия национален Дипломатически институт в 125-годишната история на съвременната българска държава." (край на цитата)

Убедена съм, че днес имаме с 10 години повече основания да изпитваме такава гордост.

Още през първата година на съществуването си Институтът положи основните камъни, върху които след това надграждахме неговите дейности и политики. Естественият център на тези дейности е дипломатическото обучение. На 13 септември 2004 година беше открит първият Основен дипломатически курс за обучение на млади дипломати. Това откриване беше предшествано от месеци на активна и ентусиазирана работа по създаването на учебните програми, подбора на лектори и подготовката на младия екип на Института. Още тогава в подбора на лектори сме заложили своето убеждение, че обучението по дипломация, като един особен занаят, предполага специално внимание към приемствеността и предаването на практическия опит между поколенията. Тук искам да отбележа приноса на г-н Рон Тон от Холандския институт за международни отношения, който освен високия си професионализъм, прояви и една искрена лична ангажираност в работата си по този проект. Сега, десет години по-късно, обучителните дейности на Института, наред с Основния дипломатически курс, който е входът към дипломатическата професия за младите български дипломати, и чиито единадесети випуск завърши през тази година, включват регулярни специализирани курсове по консулска и военна дипломация, обучителни семинари за дипломати от средната кариера, квалификационни курсове за служители на държавната администрация, обучения на чуждестранни дипломати, традиционни вече курсове по икономическа и енергийна дипломация. Ние продължаваме да разширяваме обхвата на своите обучителни дейности и през тази година проведохме две експериментални обучения - Пилотен интензивен курс по дипломация и пилотен курс по Публична дипломация. Предстои и пилотно обучение по екологична дипломация Динамичността на обучителните програми на Института е подчинена на разбирането, че любопитството към света и стремежът към придобиване на нови знания и умения трябва да са присъщи на всеки дипломат. Също така държа да отбележа, че със съдействието на своите партньори (ЦЕИ, фондация "Ханс Зайдел", МОФ, Европейския колеж за сигурност и отбрана), Дипломатическия институт вече провежда обучения и извън границите на България, предимно в региона на Югоизточна Европа. Така обучителната дейност на Института става освен инструмент на националната квалификационна политика и част от публичните и информационните политики на Министерството.

Може би тук е мястото да кажа и какво не сме успели да постигнем в тази област. Това е нормативното обвързване на дипломатическото обучение с кариерното развитие. Вярно е, че осъзнаването на необходимостта от "lifelong learning" или "обучение през целия живот" е преди всичко резултат на дълбоко вътрешно убеждение. Ние, обаче, сме администрация и рамката на нашите задължения и активности се задава от нормативната уредба. Особено след 2007 г. когато дейността на Института бе регламентирана в тогава приетия Закон за дипломатическата служба по времето на министър Ивайло Калфин. Без такава нормативна обвързаност, мотивацията на дипломатите и служителите за постоянно повишаване на квалификацията остава виртуална, от което страдат качеството и ефективността на самото обучение. Осъзнавайки, че не можем да решим този проблем без политическата воля и активното съдействие на ръководството на министерството, разчитаме да успеем да го убедим, че Дипломатическият институт има необходимата зрялост, за да може отговорно да се ангажира с изпълнението на тази функция.

Вторият стълб, на който здраво се крепи изпълнението на мисията на Дипломатическия институт са неговите публични дейности. Съвременната дипломация изисква широк и открит диалог с обществото. Международната политика вече не е борба за завладяване на територии, а усилие за спечелване на хората. Затова, още от 2004 година Институтът започна своята програма "Публични лекции", която без прекъсване продължава и днес. Наши лектори са били личности с висок международен авторитет като Бан Ки Мун, Лешек Балцерович, Катрин Лалюмиер и много други. Публичните лекции, организирани от Дипломатическия институт са трибуна, от която се изговарят ключови въпроси на съвременните международни отношения и дискусионен форум, където проблемите се поставят открито и се обсъждат откровено.

Наред с лекциите, Институтът развива активна издателска дейност, която обслужва както обучението, така и публичните политики. Scripta manent - написаното остава. Изданията на Дипломатическия институт са с широк периметър – от учебни помагала до мемоарни книги на български и чуждестранни дипломати и политици. Преди пет години, в деня в който отбелязвахме петгодишнината на Института излезе първи брой на списание "Дипломация". Днес то е единственото българско двуезично издание посветено на международните отношения и на неговите страници се публикуват сериозни външнополитически анализи от български и чуждестранни автори. Предстои появата на електронната версия на списанието. Във връзка със списанието искам да спомена, че първият му главен редактор беше вторият директор на Института – проф. Милан Миланов, а сегашният му главен редактор е първият ни директор – д-р Здравко Попов, което е един своеобразен израз на приемствеността, с която се гордеем. На Дипломатическия институт беше поверен богатия книжен фонд на Министерството от над 60 000 тома специализирана литература, което стана по времето на министър Николай Младенов, и ние сме поели грижата за него с радост и отговорност.

Дипломатическият институт присъства в интернет-пространството чрез своя сайт от самото си създаване. Днес ние сме единствената българска държавна институция, която поддържа сайта си на три езика - български, английски и френски, (благодарение на сътрудничеството ни с Международната организация на Франкофонията). Съобщенията на сайта са едновременно един перманентен публичен отчет за нашата активност и един исторически архив съхраняващ институционалната памет. От миналата година Дипломатическият институт има своето постоянно представителство и в най-голямата по население и най-демократична държава в съвременния свят – Facebook, което дава възможност нашите послания да достигат до най-широката аудитория.

Друга важна част на публичната политика на Института е специалното внимание, което отделяме на работата с младите хора и студентите. Тук включвам конкурсите за есета и дебатите, които организираме всяка година, програмата "Отворени врати", която дава възможност на младежите, в буквалния и в преносния смисъл "да видят отвътре" Министерството на външните работи, стажантската ни програма, която е станала толкова престижна, че има предложения да въведем конкурс за стажанти.

Третият основен аспект в дейността на Дипломатическия институт, който искам да спомена в тази отворена към бъдещето ретроспекция е изграждането на широка международна мрежа от сътрудничества. Естествената среда на конкуренция и взаимно обогатяване за нас са сродните дипломатически школи навсякъде по света и особено в държавите, с които България е свързана с трайни партньорски отношения. Мрежата от сътрудничества с тях също започва да се изгражда, при това много активно, още от 2004 година и продължава и до днес, утвърждавайки авторитета на българското дипломатическо обучение и давайки ни възможност да черпим опит от най-добрите практики на световните дипломатически школи.

И световната практика, и самата логика на процеса на обучение показват (и ние сме убедени в това), че националната обучителна дипломатическа институция е естественото място, където може и трябва да се формира аналитичен, изследователски екип, способен да погледне към процесите в съвременните международни отношения по един по-общ и по-стратегически начин, отколкото изисква и допуска ежедневната оперативна и нерядко уморяващо рутинна работа на действащия дипломат. В такива структури често е събран ценен интелектуален потенциал на нацията, който е способен да допринесе значително за ефективността на дипломатическата служба, представлявайки един вид трансмисия между чисто академичните изследователски парадигми и пряката дипломатическа практика. В Дипломатическия институт преди няколко години беше направен опит да се създаде такова звено, но зрелостта ни не бе достатъчна, за да се развие тази дейност. Гледайки към бъдещето, ние се надяваме да убедим ръководството на Министерството на външните работи както в необходимостта от създаването на подобна структура, така и в способността на Института да привлече нужните хора и да организира продуктивната им дейност.

Най-кратката и същевременно най-убедителната форма за равносметка на десетгодишната дейност на Дипломатическия институт са числата измерващи извършеното. Ще ми позволите да цитирам тук някои от тези числа:

  • 30 обучителни програми
  • 96 обучения
  • 5033 курсисти
  • 25 проекта
  • 146 публични лекции
  • 34 конференции и форуми
  • Над 100 меморандума за сътрудничество
  • 10 книги, 4 брошури, 10 броя на списание "Дипломация", 21 сборника и учебни помагала
  • Библиотечен фонд с над 65 000 заглавия
  • 17 национални конкурса за есе
  • 498 стажанти от български и чуждестранни университети
  • 22 посещения по програма "Отворени врати"
  • 2264 приятели във Фейсбук към 18.10.2013
  • 2 радиопрограми в национален ефир в периода от 2005 до 2013 г.

Това ми дава основание отново да кажа, че Дипломатическият институт е един смислен проект, един успешен проект и един проект с бъдеще.

Зад всички тези дейности, разбира се, стои екипът на Дипломатическия институт, който със своя ентусиазъм поддържа жизнен и постоянно развиващ се проекта за изграждане на престижна българска дипломатическа школа. Ако мога да се изразя парадоксално, една от дейностите на екипа на Института е създаването на екип на Института. Въплътявайки мотото на Дипломатическия институт – DOCENDO DISCIMUS – "Учейки другите учим себе си", ние полагаме постоянни и осъзнати усилия да формираме и да поддържаме оня колективен дух, който гарантира постоянната енергия, творческата свобода, чувството за отговорност и съпричастност към общата мисия, съхраняването на традицията и приемствеността наред с постоянното обновление. Екипът на Института се стреми да бъде образец на висока административна култура и аз се радвам и се гордея, че работя с този екип.

Накрая, като директор на Института, искам да се обърна с думи на благодарност към всички, които допринесоха през тези години той да изпълнява успешно мисията си на първа национална дипломатическа школа в 135-годишната история на новата българска държава.

  • Благодаря на хората, които преди десет години имаха куража и компетентността да поставят началото и да съзидат здравите му основи;
  • Благодаря на настоящите и бившите колеги, които с ентусиазма си и с екипния си дух го превърнаха в една авторитетна и уникална институция;
  • Благодаря на българските правителства и министрите на външните работи, които създаваха условията да се развиваме;
  • Благодаря на всички наши партньори в страната и чужбина, които ни помагаха да търсим и следваме пътя си;
  • Благодаря на дипломатите и служителите в Министерството;
  • Благодаря на всички наши лектори – посланици, експерти, университетски преподаватели, които споделяха своя опит и знания в организираните от Института курсове;
  • Особено бих искала да отбележа ролята на нашите курсисти, които с труда си и най-вече с постиженията си придават смисъл на нашите усилия.

Благодаря Ви!

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

ДЕСЕТ ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ


 
prev play next

»
»
»

S

L

I

D

E

S

H

O

W

»
»
»

АКТУАЛНО

Май:
9-20: Специализиран семинар по въпросите на „Регионалната сигурност”
Представяне на сборник статии по въпросите на Енергийната дипломация под научната редакция на посл. Лъчезар Матев
Представяне на учебно помагало „Дипломация и околна среда” на д-р Валентин Катранджиев и г-жа Боряна Аргирова

Юни:
8-10: Изнесено обучение по „Енергийна дипломация” за дипломати от Р Македония
20-23: Специализиран курс по „Публична дипломация и дипломатически протокол”

КОНТАКТИ
ЗА ИНСТИТУТА

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
Структура

Директор
 

Таня Михайлова

Директор

Таня Михайлова е директор на Дипломатическия институт към МВнР от 1 февруари 2012 г.

Тя работи в Дипломатическия институт от 2005 г. като последователно е била ръководител на програма "Изследвания", началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество", а в последните две години е била и.д. директор. Таня Михайлова участва като български представител в Направляващия комитет на Колежа за европейска политика за сигурност и отбрана (Брюксел) и в Борда на директорите на Института на Европейския съюз за изследване на сигурността (Париж). Има дипломатически ранг "Съветник".

 

Тя е магистър по право. Била е адвокат, а като юридически експерт в дирекция "Европейска интеграция" на Народното събрание в преговорния процес за членство на България в ЕС е давала юридически становища за съответствието на законопроекти с правото на ЕС и степента им на хармонизиране с българското законодателство с ресорни преговорни глави – "Регионална политика", "Енергетика", "Околна среда", "Административен капацитет".

От 2002 до 2005 г. е парламентарен секретар на МВнР, като организира връзките на министъра с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание; участва в разработването на проекта на законодателна програма на министерството и координирала изпълнението й от Народното събрание; координира и отговаря за подготовката на участието на министъра в парламентарния контрол на Народното събрание; подпомага парламентарните комисии и делегации при осъществяване на тяхната международна дейност.

Таня Михайлова има допълнителни квалификации в Колежа на Европа–Брюж; Института по публична администрация и европейска интеграция; Обучителния център на ПА на НАТО; Холандския институт за международни отношения "Клингендал"; Държавния департамент на САЩ - по въпроси, свързани с правото на ЕС, ролята и структурата на НАТО, дипломацията в глобализирания свят, обучението в областта на международните отношения.

Участва в редакционната колегия на българското двуезично списание "Дипломация" от самото му създаване. Таня Михайлова има мултидисциплинарни професионални интереси. През последните няколко години участва редовно в конференциите на ГД "Образование и култура" на ЕК и програма "Жан Моне", Евро-китайския форум, организиран Евро-китайското международно бизнес училище – Шанхай и др.

Владее английски език, ползва френски език.

Отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности"

Биляна Дечева

Началник на отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности"

Магистър по културология на СУ "Св. Климент Охридски" и магистър по международни отношения на УНСС.

От 1997 г. е на работа в МВнР последователно в дирекциите "Информация", "Координация и планиране" и "Евроинтеграция". Хоноруван преподавател по проблемите на европейската интеграция в Софийския университет и в Нов български университет

Допълнителни квалификации и обучения - по провеждане на информационни кампании за ЕС и за успешно водене на преговори за присъединяване към ЕС във Виена, Брюксел, Хага, Берлин и Оксфорд, както и по връзки с обществеността към Държавния департамент на САЩ.

Участва в редакционната колегия на българското двуезично списание "Дипломация" и има редица публикации на теми, свързани с европейска интеграция, информационни кампании и дипломатическо обучение.

Владее английски и френски език.

Емилия Панева

Главен експерт

Магистър по руска филология във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св.Климент Охридски".

Работила е като преводач и правителствен преводач съответно в отдел "СИВ" на Министерство на външната търговия и в Единния държавен протокол и посолството на Република България в Русия, както и като експерт в управление "Информация" и управление "Канцелария и архив" на Министерство на външните работи.

От август 2007 г. е на работа в отдел "Обучителни програми" на Дипломатическия институт, където отговаря за чуждоезиковото обучение и обучението на дипломатите "средна кариера".

Владее руски, ползва английски език.

Валентин Катранджиев

Главен експерт

Магистър по международни отношения в Киевския национален университет "Т. Шевченко" (1989 г.) и доктор по история в Руския университет "Дружба между народите" (РУДН) (2000 г.).

Бил е изследовател в Средиземноморската дипломатическа академия в Малта (2001 г.) и изследовател и преподавател в "Диплофондация" (2001-2007 г.), международна неправителствена организация за подготовка на дипломатически кадри. През 2010-2012 г. е хоноруван преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" по дисциплините "Външна политика на Русия", "Външна политика на ЕС" и "История на европейската идея и интеграция".

През 2007-2010 г. е последователно сътрудник и главен експерт в отдел "Стратегически изследвания" на Дипломатическия институт, а от декември 2012 г. е главен експерт. Отговаря за научноизследователската дейност на Института.

Владее английски и руски език.

Екатерина Неофитова

Главен експерт

Магистър по икономика с професионална квалификация счетоводство и одитинг и бакалавър по международни отношения на Нов български университет.

От 2007 г. като сътрудник участва в организирането на различни обучения. През 2012 става старши експерт, като участва в организирането на курсовете по Консулска дипломация и Икономическа дипломация, и отговаря за национална проектна дейност на Института.

През 2011 г. става старши експерт, като участва в организирането на курсовете по Консулска дипломация и Икономическа дипломация, подготовката на полицейски аташета и отговаря за националната проектна дейност на Института.

Ползва английски.

Ина Кирилова

Младши експерт

Магистър по Международни политически отношения и сигурност във Философския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и бакалавър по Екология и опазване на околната среда в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”.

От септември 2011 г. работи в Дипломатическия институт.

Владее английски език, ползва руски.

Владимир Поромински

Сътрудник

Завършва бакалавърската си степен по Международни отношения в Нов български университет. В момента следва магистратура Дипломация и международни отношения в същото висше учебно заведениие.

През 2011 г. взима участие в международен обмен в Москва, Русия.

От септември 2013 г. е сътрудник в отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности" в Дипломатическия институт.

Владее английски, ползва испански и руски език.

Виктория Павлова

Сътрудник

В момента завършва бакалавърската си степен по Международни отношения в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

През 2014 г. участва в два международни проекта по програми „Младежта в действие” и „Еразъм +”. През 2014/2015 е член на Управителен съвет на Студентски дипломатически клуб към СУ „Св. Климент Охридски“.

От февруари 2015 г. е сътрудник в Отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности” в Дипломатическия институт.

Владее английски, ползва руски език.

Теди Ганчев

Сътрудник

Бакалавър по Международни отношения на Нов български университет. В момента следва магистратура „Дипломация и международни отношения” в същото висше учебно заведение.

През септември 2013 година е стажант в отдел „Обучителни програми и проекти”, а през периода януари-март 2014 г. в отдел „Публични дейности и сътрудничество” на Дипломатическия институт.

От февруари 2015 година е сътрудник в отдел “Обучителни, изследователски и проектни дейности”.

Владее английски, ползва испански език.

Георги Гергов

Сътрудник

Магистър по международни отношения в „Webster University” – Виена (2014 г.), с фокус върху „замразените конфликти” и икономическите последици от тях. В периода 2013-2014 г. успешно завършва стаж в Постоянното представителство на Република България кън ООН, ОССЕ и другите международни организации във Виена. Бакалавър по Икономика в Нов български университет (2011 г.) с познания в областта на корпоративните финанси и стойностно-базисния мениджмънт.

Член на AFCEA.

От 2015 г. е сътрудник в отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности” в Дипломатическия институт.

Владее английски и немски, ползва руски.

Отдел "Публични дейности и сътрудничество"

Силвана Цокова

И.д. началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество"

Магистър по английска филология във ФКНФ на СУ "Св. Климент Охридски".

Работила е като преподавател към Катедра по англицистика и американистика на Софийски университет, като преводач в различни направления и ръководител на учебно-методичен център.

През 2012 е назначена с конкурс в Дипломатическия институт, където основно координира програмите "Стаж в ДИ" и "Отворени врати", издателската дейност на Института и връзките с обществеността.

Допълнителни квалификации в областта на публична дипломация, политика за развитие, европейска интеграция, публична администрация и институции на ЕС.

Владее английски, ползва испански и френски език.

Светлозар Ковачев

Главен експерт

Завършил е физика в Софийски Университет "Св. Климент Охридски".

Бил е физик в Българската академия на науките, ръководител на "Креативен център" на Българската национална телевизия и мениджър в други телевизионни и телекомуникационни компании.

Член - основател на Евроатлантическата гражданска фондация.

Специалист в областите на телекомуникациите, съхраняването и обработката на данни и компютърни мрежи.

От 2004 г. е на работа в Дипломатическия институт. Отговаря за изграждането, поддържането и развитието на компютърната мрежа на Института. През 2007 е завършил курса "Консулска дипломация" на Дипломатическия институт.

Владее френски, руски и английски.

Михаела Ненчева

Сътрудник

Магистър по публична администрация във Философски факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски” и бакалавър по библиотекознание и библиография от Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Работила е в частния сектор.

От юни 2013 г. работи като сътрудник в отдел „Публични дейности и сътрудничество” на Дипломатическия институт. Подпомага библиотечно-информационната и проектна дейност на Института, както и дейностите, свързани с публични събития.

Владее английски език.

Стилиян Раковски

Сътрудник

Има диплома за Бакалавър по Администрация и управление от Нов български университет. Специализации в сферата на международните отношения и сигурност.

Работил е в частния сектор. Участвал е във внедряването на правно-информационни системи в държавната и общинска администрация.

От септември 2013 работи в Дипломатическия институт и подпомага дейностите, свързани с публични и закрити събития.

Владее английски език, ползва руски.

Светломира Димитрова

Сътрудник

Светломира Димитрова е магистър по френска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, специализирала журналистика – преса и радио, в Париж и Висбаден. Работила е в БНР и БНТ, българската редакция на „Свободна Европа“ и Би Би Си, в редица вестници, между които „Демокрация“, „Дневник“, „Пари“, „Политика“.

Владее френски език, ползва английски и руски.

Николай Крумов

Сътрудник

Студент в специалност „Международни отношения” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Участвал в неправителствени форуми в областта на международната сигурност и правата на човека и сътрудничил в младежка онлайн медия.

От февруари 2015 г. работи в Дипломатическия институт, където подпомага сътрудничествата на Института, публичните събития и издателската дейност.

Владее английски и испански език.

Отдел "Финансово-административни дейности"

Здравка Гайдарова

Началник отдел "Финансово-административни дейности"

Завършила е Висшата финансово-стопанска академия "Димитър Ценов"-Свищов, магистър икономист. 1999-2000 г получава професионална квалификация по здравен мениджмънт в Института за следдипломна квалификация-УНСС, София.

Работи в областта на счетоводството и здравния мениджмънт, занимава се с ликвидация на търговски дружества.

От 2010 г. работи в Дипломатическия институт и отговаря за административно-финансовата дейност на Института.

Мария Алексова

Технически сътрудник

Бакалавър по Международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство, Факултет „Международна икономика и политика”, София. В момента следва магистратура „Икономика на човешките ресурси” със специализация „Управление на човешките ресурси” в същото висше учебно заведениие.

От август 2014 г. работи в Дипломатическия институт.

НОВИНИ

16.05.2016

КОНКУРС за назначаване на държавни служители

>>> СПИСЪК НА ДОПУСНАТИ И НЕДОПУСНАТИ КАНДИДАТИ.

10.05.2016

Главният редактор на в. Ал-Джазира бе гост-лектор на Дипломатическия институт

При изключителен интерес премина публичната лекция на главния редактор на в. Ал-Джазира, Халид бин Хамад Ал-Малик, която Дипломатическият институт организира в зала „Антарктида” на МВнР. Той говори по темата „Усилията на Кралство Саудитска Арабия в борбата срещу тероризма”, която привлече близо 20 посланици, повечето от държави от Близкия изток, както и представители на неправителствения сектор и академичните среди. Ал-Малик има впечатляваща биография. Повече от четири десетилетия той оглавява вестника, който излиза от 50 години. Както директорът на Института Таня Михайлова отбеляза при представянето на лектора, изданието на Саудитска Арабия е много по-старо от телевизията със същото име, излъчваша от Катар.

Ал-Малик застъпи тезата, че не Кралство Саудитска Арабия провокира тероризма, а самата страна е обект на нескончаеми терористични атаки. Той проследи черната хронология на атентатите, които започват още през 1979 г. Равносметката е хиляди убити и ранени полицаи и мирни граждани, включително и много чужденци. През това време са се водили над 500 престрелки с терористи. Как отвръща на това Саудитска Арабия? Тя участва в коалиция от 50 ислямски и европейски дуржави, с които е сключила споразумение за сътрудничество. 12 хиляди терористи са били арестувани, някои от които са били пуснати на свобода, след като са се отказали от дейността си. На други се организира справедлив съд. Интернет е поставен под контрол. Държавата разчита на превенцията, като организира различни събития за гражданите и специално – в училищата. Ал-Малик специално подчерта, че държавата Израел няма нищо общо с този тероризъм. Той отбеляза също, че терористите използват исляма като чадър и така създават антиисламски настроения по света.

09.05.2016

Стартира международният семинар „Дипломация и регионална сигурност“

Днес в сградата на Министерството на външните работи стартира двуседмичен специализиран международен семинар „Дипломация и регионална сигурност“, организиран от Дипломатическия институт. Курсът беше открит от г-жа Таня Михайлова, директор на Института.

Базиран на курса по военна дипломация, който е основен за работната програма на Дипломатическия институт, семинарът разглежда теми и проблеми, свързани с военнополитическото, външнополитическото, миграционното, енергийното и кибер измерение на сигурността. Тематичният обхват на семинара ще бъде фокусиран върху теми като икономика и политика за регионалната сигурност; същност на хибридните войни; вътрешносирийският конфликт през погледа на регионалната и световната геополитика; мястото на ЕС в системата на международните отношения: Новата глобална стратегия за обща външна политика и политика за сигурност на ЕС; геополитически предизвикателства в големия Близък Изток; бъдещето на „Шенген“ в контекста на миграционната криза – отворени врати или нови стени. Участници през първата седмица от обучението са 20 представители на държавната администрация и институции, работещи в сферата на сигурността.

05.05.2016

КОНКУРС за назначаване на държавни служители

>>> СПИСЪК НА ДОПУСНАТИ И НЕДОПУСНАТИ КАНДИДАТИ.

25.04.2016

Дебат с евродепутати на тема „Отражение на сирийската криза върху сигурността на Европейския съюз”

Дипломатическият институт и Информационното бюро на Европейския парламент в България организираха в Дома на Европа публична дискусия на тема „Отражение на сирийската криза върху сигурността на Европейския съюз: регионални и глобални аспекти”. В нея участваха заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, министърът на външните работи Даниел Митов, председателят на комисията по външни работи в Европейския парламент Елмар Брок, както и българските евродепутати Андрей Ковачев и Георги Пирински. Събитието откриха директорът на ДИ, Таня Михайлова, и ръководителят на Информационното бюро, Теодор Стойчев, а модератор на дебата беше доц. д-р Здравко Попов, първи директор на Института и член на Националния консултативен съвет.

Това е първото събитие от инициативата на ДИ „Дебати с евродепутати“, една от целите на които е да подготви екипа на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. за диалога и сътрудничеството между институциите на ЕС.

Кристалина Георгиева обрисува нашето съвремие, в което на много места се водят войни от хора, които нямат интерес да влязат в правителства, а само да ни тероризират. Най-страшно е положението в Сирия, откъдето се надига цунами от потенциални бежанци, които ще връхлетят Европа. Тя предаде четирите най-важни въпроса, които поставя върховният представител на ЕС Федерика Могерини: каква позиция заема Европа, къде сме ние, как да стигнем до общи решения. Кристалина Георгиева подчерта, че в същото време ЕС е най-големият донор в света с бюджет от 58 млрд. евро за тази година, с 15% повече от 2014-а, който се дава за развитие на страните извън ЕС.

Даниел Митов се спря на положението в Сирия, която преживява трайно нарушение на териториалната си цялост вследствие от делегитимацията на режима и противопоставянето на едни групи на други. От това печели ДАЕШ, подчерта министър Митов. Той очерта двата най-сериозни проблема в региона на Средиземно море и Европа – терористичните организации и трафикът на хора, които изискват общи решения и повече интегрираност в ЕС.

Елмар Брок акцентира на общата отбрана и общата граница на Съюза, който трябва да си сътрудничи не само с Турция, но и със САЩ и с Русия. Оказа се, че само с морков и без пръчка не става, обобщи той. Андрей Ковачев припомни, че ЕС само със 7% от населението в света създава 25% от световните блага, а броят на армиите на страните членки е по-голям от тези на САЩ и Русия, взети заедно. Той приветства идеята за създаване на европейска разузнавателна агенция. Георги Пирински постави на челно място социалната сигурност в ЕС, като подчерта, че все повече хора в Европа са бедни. Техният брой вече надхвърля 124 млн. дущи, което е една пета от европейските граждани. Не е възможно да живеем с все повече бежанци, а да имаме 28 системи за приемането им.

Дискусията, на която присъстваха над 140 души, беше излъчвана и на живо на www.europarl.bg.

03.05.2016

Приключи четвъртият специализиран курс „Дипломация и околна среда”

На 28 април т.г. приключи четвъртият специализиран курс „Дипломация и околна среда”, организиран от Дипломатическия институт към МВнР. Участниците високо оцениха както програмата и предложените теми, така и професионализма на лекторите. За първи път беше предвидено посещение на Завода за механично и биологично третиране на отпадъци, който се намира на площадка „Садината” до с. Яна. Участниците видяха практически как се приемат, обезвреждат, обработват и рециклират битовите отпадъци от района на Столична община.

В обучението се включиха представители от Министерски съвет, Комисията по енергийно и водно регулиране, Постоянната комисия по околната среда и водите при НС, Министерство на външните работи, Министерство на здравеопазването, „Булгартрансгаз” ЕАД, Софийски университет и др.

Обучението приключи с връчването на сертификати от г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт. Тя поздрави всички курсисти и им благодари за активното участие и интереса към една от най-актуалните и сериозни теми днес.

25.04.2016

Четвърти специализиран курс „Дипломация и околна среда”

Днес, директорът на Дипломатическия институт откри четвъртия специализиран курс „Дипломация и околна среда”. В своето приветствие, г-жа Михайлова акцентира върху връзката на енергийната дипломация с тази на опазването на околната среда и добави, че темата става все по-актуална, не само за ЕС, но и в глобален план.

В четиридневното обучение ще бъдат разгледани редица актуални теми - международните екологични режими (в т.ч. за климата, водите, озона, Арктика), многостранната дипломация в сферата на опазването на околната среда, политиката на ЕС в сферата на климата, управление на екологичния и технологичен риск в Черноморския басейн и др. За първи път в програмата на курса е включено работно посещение на Завода за механично и биологично третиране на отпадъци. Участниците ще видят практически как се приемат, обезвреждат, обработват и рециклират битовите отпадъци на района на Столична община.

В обучението участват представители от МВнР, държавната администрация, частния сектор и академичните среди.

21.04.2016

Семинар с ръководителя на комуникациите в НАТО

Днес в зала „Антарктида“ на МВнР се проведе семинар с участието на Стивън Меринджър, ръководител на отдел „Комуникационни дейности” към дирекция „Публична дипломация” в НАТО. Семинарът беше организиран от Дипломатическия институт за служителите на дирекции „Връзки с обществеността” и прес-центровете на централната администрация. Пред своите колеги г-н Меринджър сподели опита от дигиталното развитие на НАТО, като акцентира върху активността и прозрачността в социалните мрежи, които са приоритетни за успеха в дигиталния подход на всяка правителствена организация. Той подчерта, че в съвременния свят това е основният начин обществеността да бъде запозната с естеството на работа, мисията и целите на всяка една институция и чрез отворен диалог да се изгради доверие в нейните лидери.

За НАТО дигитализацията не беще лесна стъпка и преди това организацията живееше в каменната ера, уточни ръководителят на комуникациите, който заема длъжността от 5 години. През това време екипът му усилено работи по интеграцията на всички медии – от сайта през телевизията до социалните мрежи. Основното е да се разказват човешки истории, а не да се публикуват служебни съобщения, чийто език е неразбираем за публиката. Целта на медиите на Алианса е да достигнат до хората, за да им повярват. Службата му включва комуникационен център и информационен мениджмънт, който управлява информацията и анализира въздействието върху аудиторията. На журналистите в комуникационния отдел е дадена свобода на мислене и изразяване, каза Меринджър и даде пример с отразяването на протест срещу НАТО на срещата в Чикаго от телевизията на организацията. Друг ключ към успеха в дигиталните комуникации е използването на езика, специфичен за всяка социална мрежа. От НАТО включват в комуникацията си и потребители на мрежата, като организират конкурси, а наградите дават ексклузивен достъп до обучения, например в конкурс за снимки, или до новия щаб на Алианса в Брюксел – в надпревара за лого. 75 % от интервюираните читатели и зрители одобряват действията на НАТО, но голяма част от тях все още не са запознати с ценностите му. Четенията на сайта на Алианса и последователите в другите комуникационни канали са се увеличили над 3 пъти за последните 2 години.

По-рано същия ден в Централния военен клуб Стивън Меринджър проведе публична дискусия на тема „НАТО – надпреварата в социалните мрежи”, организирана от Дигиталната национална коалиция, със съдействието на Дипломатическия институт. Целта на дискусията беше да информира относно политиките и методите на НАТО по отношение на постоянно развиващите се мултимедийни платформи и технологии. Г-н Меринджър подчерта, че гъвкавостта към промените и технологичното развитие е ключов фактор за задържането на интереса на обществеността към мултимедийните платформи на международни правителствени организации като НАТО.

20.04.2016

Публична дискусия в рамките на инициативата „Дебати с евродепутати”

>>> .

18.04.2016

Представяне на новата книга на проф. Жасмин Попова в Националния институт на правосъдието

На 18 април 2016 г. в зала 201 на Националния институт на правосъдието (НИП) се състоя представяне на новата книга на проф. д-р Жасмин Попова „Европейският съюз след Договора от Лисабон”, издадена от Дипломатическия институт с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел”, пред аудитория от младши съдии и прокурори.

В началото на събитето г-н Драгомир Йорданов, директор на НИП, приветства автора и издателите за високата научна стойност на издадения труд и предостави думата на г-н Александър Арабаджиев, първият български съдия в Съда на ЕС. Той обърна внимание на някои от основните акценти в книгата и открои ролята на проф. д-р Попова като първопроходник на европейското право в България. Съдия Арабаджиев направи обзор на някои от характерните особености на правото на ЕС и на все по-голямата роля на Съюза в опазването на основните човешки права и свободи. Подчерта, че съдебната система на ЕС не се изчерпва със Съда на ЕС, а включва и всички национални съдилища на държавите-членки. По думите му една от основните задачи на бъдещите магистрати е да работят за установяването на върховенството на закона в България, което би спомогнало за прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка, наложен на България от Европейската комисия.

Изказване направи и самата проф. Попова, която благодари на издателите и обясни, че книгата има за предмет да покаже как се създава, прилага, контролира и санкционира европейското право. Тя подчерта, че България е изправена пред много важна задача, а именно Председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. в тройка с Естония и Великобритания. В тази насока тя определи като необходимо изграждането на ключови умения и компетенции (чуждоезикови, умения за водене на преговори и медиаторство) в държавната администрация с оглед успешното справяне с тази отговорна роля. Проф. Попова подчерта значението на референдума за оставане в ЕС, който ще се проведе в Обединеното кралство и, независимо от резултата, ще има последици върху развитието на Съюза през идните години.

На представянето присъстваха и г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт, г-н Богдан Мирчев, представител на Фондация „Ханс Зайдел”, служители на Националния институт на правосъдието, представители на Конституционния съд и Висшия съдебен съвет и медии.

15.04.2016

КОНКУРС за назначаване на държавни служители

>>> ОБЯВА.

08.04.2016

Грамоти за участие в проекта Европейска година за развитие

Днес, представители на Дипломатическия институт присъстваха на дискусия на тема „Управленски дефицити в мениджмънта на културата”, провела се в СУ „Св. Климент Охридски” и организирана от Философския факултет, с модератор доц. д-р Албена Танева. Сред аудиторията присъстваха студенти от специалност „Публична администрация” в СУ и от Националната музикална академия, които, заедно с доц. Танева като техен ментор, участваха в инициативата „Младежи обучават младежи” в рамките на проекта „Европейска година за развитие” на ДИ.

По покана на организаторите директорът на Института, г-жа Таня Михайлова, връчи на студентите грамоти за тяхното активно участие в проекта и за приноса им към реализиране на целите и посланията на Европейската година за развитие. Грамота беше връчена и на 134 СОУ „Димчо Дебелянов” за подкрепата към инициативата, в лицето на неговия директор и ученици. В контекста на дискусията, г-жа Михайлова отбеляза значението на участието на млади хора в подобни проекти, като начин за изграждане на бъдещ управленски капацитет. Тя подчерта и ролята на Дипломатическия институт за по-добрата комуникация между държавния, академичния и неправителствения сектор, както и за подготовката на българската администрация в сферата на публичната дипломация.

08.04.2016

Посещение в ДИ на студенти от Висшето училище по застраховане и финанси

Днес студенти от Висшето училище по застраховане и финанси гостуваха на Дипломатическия институт, в рамките на програмата „Отворени врати” на Института. На срещата, провела се в зала „Антарктида” в МВнР, Силвана Цокова – началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество", запозна студентите с историята, функциите, дейността и бъдещите инициативи на ДИ. Беше обърнато особено внимание на различните възможности за млади хора, които той предлага – стажантска програма, участие в конкурси за есе и с публикации в електронното списание "Дипломация", достъп до богат библиотечен фонд и електронната база данни EBSCO, участие на по-късен етап от академичното и професионалното им развитие в някои от обучителните формати, съвместни инициативи със студентската и академичната общност. Студенти, които в момента провеждат стаж в ДИ, обмениха с гостите информация относно работата си в Института. Срещата завърши с посещение в Библиотеката на Дипломатическия институт, където се съхраняват и книги, датиращи още от 18 век.

07.04.2016

Специализиран курс „Дипломация и околна среда”

В периода от 25 до 28 април 2016 г. Дипломатическият институт ще проведе четвъртото издание на специализирания курс „Дипломация и околна среда”. Тематичният обхват на курса включва международни екологични режими (в т.ч. за климата, водите, озона, Арктика), многостранната дипломация в сферата на опазването на околната среда, политиката на ЕС в сферата на климата, "зелената енергетика" и водите, модели на устойчиво управление на околната среда, гео-екологични аспекти на международната сигурност, управление на екологичния и технологичен риск в Черноморския басейн, политики за управление на отпадъците и др. Обучението ще бъде целодневно и ще се провежда в сградата на МВнР. За лектори на курса са поканени експерти от МВнР, Дипломатическия институт, преподаватели от водещи български университети. Курсът е подходящ за:

  • служителите от държавната администрация, работещи по линия на международното сътрудничество в сферата на околната средата, устойчивото развитие и екологичния риск;
  • представители на неправителствени екологични организации;
  • академичните и деловите структури, изследващи екологичната проблематика в специализиран и широк смисъл;
  • медии, отразяващи екологичните предизвикателства и проблематика;
  • студенти, обучаващи се по магистърски програми за околната среда и устойчиво развитие.

Работен език – български.

Таксата за участие в курса е 120 лв.

Желаещите да участват в курса следва да изпратят молба до директора на ДИ, придружена от актуално CV.

Краен срок за подаване на документи: 15 април 2016 г.

За допълнителна информация, моля свържете се с координаторите: д-р Валентин Катранджиев, тел.: 02/ 807 6440, e-mail: valentin.katrandjiev@mfa.bg и г-жа Ина Кирилова, тел.: 02/ 948 2722, e-mail: ina.kirilova@mfa.bg.

06.04.2016

Грамоти за участие в проекта Европейска година за развитие

Днес, представители на Дипломатическия институт присъстваха на дискусия на тема „Управленски дефицити в мениджмънта на културата”, провела се в СУ „Св. Климент Охридски” и организирана от Философския факултет, с модератор доц. д-р Албена Танева. Сред аудиторията присъстваха студенти от специалност „Публична администрация” в СУ и от Националната музикална академия, които, заедно с доц. Танева като техен ментор, участваха в инициативата „Младежи обучават младежи” в рамките на проекта „Европейска година за развитие” на ДИ.

По покана на организаторите директорът на Института, г-жа Таня Михайлова, връчи на студентите грамоти за тяхното активно участие в проекта и за приноса им към реализиране на целите и посланията на Европейската година за развитие. Грамота беше връчена и на 134 СОУ „Димчо Дебелянов” за подкрепата към инициативата, в лицето на неговия директор и ученици. В контекста на дискусията, г-жа Михайлова отбеляза значението на участието на млади хора в подобни проекти, като начин за изграждане на бъдещ управленски капацитет. Тя подчерта и ролята на Дипломатическия институт за по-добрата комуникация между държавния, академичния и неправителствения сектор, както и за подготовката на българската администрация в сферата на публичната дипломация.

05.04.2016

Посещение в ДИ на студенти от Виенската дипломатическа академия

На 5 април, в рамките на програмата „Отворени врати” на Дипломатическия институт, в зала „Антарктида” в Министерството на външните работи се състоя среща на студенти от Виенската дипломатическа академия с представители на ДИ и МВнР. През първата част на срещата г-жа Силвана Цокова, началник на отдел „Публични дейности и сътрудничество” в ДИ, запозна студентите с историята, мисията и функциите на Института, настоящите му дейности и бъдещи инициативи. Във втората част г-н Красимир Костов, директор на дирекция „Двустранно европейско сътрудничество” в МВнР, запозна студентите с основните външнополитически приоритети на България и други въпроси като ролята на Вишеградската четворка в региона, икономическото развитие на Европейския съюз и значението на България в него, ролята на страната ни в бежанската криза. Срещата завърши с дискусия, като студентите проявиха особен интерес към дипломатическите отношения между България и Русия и кариерното развитие на българските дипломати.

04.04.2016

Дискусия „Глобалната стратегия за общата външна политика и политика за сигурност на ЕС: към по-сигурна Европа”

Дипломатическият институт и Институтът за изследване на сигурността на ЕС (ИЕСИС) организираха в Дома на Европа в София дискусия на тема „Глобалната стратегия за общата външна политика и политика за сигурност на ЕС: към по-сигурна Европа”. Дискусията е част от поредицата от 40 срещи на директора на ИЕСИС д-р Антонио Мисироли с представители на държавите членки, на които се обсъжда новата стратегия за сигурност, резултатите от които ще бъдат обобщени през юни.

Директорът на ДИ, Таня Михайлова, откри конференцията, поздравявайки гостите с Деня на атлантическата солидарност. Във встъпителното си слово тя обърна внимание, че днес Европейският съюз е изправен пред най-сериозните предизвикателства в своята 61-годишна история. Тези предизвикателства са от стратегически, цивилизационен, военнополитически, миграционен, социално-икономически, демографски, технологичен, информационно-хибриден и прочее характер. Предишната Европейска стратегия за сигурност, приета през 2003 г., е изживяла времето си, а новият стратегически документ не бива да остане елитарен, кабинетен продукт.

Д-р Мисироли подчерта, че целта му не е да изнася лекции, а да чуе гласа на гражданите на всички държави членки на Съюза, успоредно с което се водят дискусии с външните министри и в Европейския парламент. Той подчерта, че трябва да се търси общият интерес на всички страни в ЕС и посочи пет основни приоритета: отбраната, атлантическата солидарност, противопоставянето на тероризма, киберсигурността, ефективна система за управление на миграционните потоци.

В дискусията участваха проф. п-р Пламен Пантев от СУ „Св. Климент Охридски”, проф. Динко Динков от УНСС, посланик Любомир Кючуков, директор на Института по икономически и международни отношения, проф. Огнян Минчев, председател на УС на Института за регионални и международни изследвания, и г-жа Уршула Палаш, старши политически съветник в отдел „Стратегическо планиране” на Европейската служба за външна дейност.

01.04.2016

Участие на директора на ДИ в семинар на тема „Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.: предизвикателства и възможности”

На 1 април 2016 г. г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт, взе участие в семинар на тема „Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.: предизвикателства и възможности”, организиран от Студентски дипломатически клуб. В Аула Магна на Софийски университет „Св. Климент Охридски” г-жа Михайлова представи пред студентите работния план за подготовката на българската администрация за Председателството на България на Съвета на ЕС и открои кои са формираните работни групи и какви са техните функции. По-детайлно тя представи ролята на Дипломатическия институт като една от двете обучителни институции, съвместно с Института по публична администрация, която ще отговаря за повишаването на знанията, уменията и компетенциите на държавните служители в екипа на Председателството. Подчерта също важното значение на Председателството на Съвета на ЕС за подобряване образа на България в рамките на Европейския съюз и посочи, че референдумът във Великобритания за оставане в ЕС, независимо от крайния резултат, ще бъде предизвикателство за България, с оглед на факта, че двете страни, съвместно с Естония, ще съпредседателстват в тройка. Г-жа Михайлова поздрави студентите за интереса към темата, която все още не е силно застъпена във фокуса на общественото внимание, и ги призова да продължават да участват активно в дебата за Председателството, особено що се касае до въпроси като избора на официални лого и мото. В семинара взе участие и г-н Велислав Иванов от неправителствената организация blEUprint. Последва дискусия, в която студентите имаха възможността да зададат своите въпроси.

25.03.2016

Завърши курсът по Публична дипломация

На 25 март т.г. завърши курсът по Публична дипломация в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., проведен от Дипломатическия институт в периода 21 - 25 март 2016 г. Участници бяха представители на държавната администрация. В рамките на обучението те се запознаха с различните аспекти на публичната дипломация – културна дипломация, музейна политика, роля на медиите и неправителствения сектор, българските и чуждестранните практики в тази област. Бяха проведени и редица практически упражнения. Фокус на лекциите бе усвояването на знания и техники, ключови за подобряването на образа на страната в ЕС по време на Председателството. В последния ден от програмата участниците изготвиха концепции за представяне и популяризиране на образа на България в чужбина. В края на обучението 36-те участници получиха сертификати и присъстваха на премирата на спектакъла „Норма” на Софийската опера и балет.

23.03.2016

Представяне в МВнР на новата книга на проф. Жасмин Попова

Проф. д-р Жасмин Попова представи пред служители на МВнР новата си книга „Европейският съюз след Договора от Лисабон”. Събитието бе организирано от Дипломатическия институт, който е издател на книгата, със съдействието на Фондация „Ханс Зайдел”. Участие взе и г-н Андрей Техов, генерален директор по европейските въпроси в МВнР. Директорът на Института, г-жа Таня Михайлова, подчерта, че това е изключително полезна книга за българската администрация, а посланик Техов подчерта, че за пръв път на български език излиза задълбочен анализ на всички промени след Лисабонския договор и че това е настолна книга за предстоящото през 2018 г. българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Тя ни дава възможност да разберем как да изведем и да защитим българския интерес. По думите на проф. Попова, книгата има за предмет да покаже как се създава, прилага, контролира и санкционира европейското право. Сред равноправните страни членки на ЕС една държава е по-важна от останалите и това е именно председателстващата. Нейната позиция я задължава да проследи решенията – от изготвянето, през модерирането до вземането им. Особено важна е ролята й, когато трябва да се постигне консенсус. Тогава представителите на председателстващата страна трябва предварително да са наясно с позициите на различните участнички и да съумеят да ги сближат.

Жасмин Попова е доктор по право и професор по международно право, международни отношения и право на Европейския съюз в Института за държавата и правото на БАН и в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор е на първия български учебник по право на ЕС, на над 100 научни публикации в български и чужди издания, 7 монографии и е отговорен редактор на сп. „Европейски правен преглед”. Зад гърба си има дългогодишен опит като дипломатически служител в МВнР, юридически съветник на президента на Република България, д-р Желю Желев, както и като началник на отдел в Съда на Европейския Съюз в Люксембург.

22.03.2016

КОНКУРС за назначаване на държавни служители

>>> KЛАСИРАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ.

21.03.2016

Курс по публична дипломация

Днес бе открит обучителен семинар по “Публична дипломация в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.”

Обучението беше открито с приветствие от страна на г-жа Таня Михайлова, директор на ДИ. В курса участват 37 души – представители на МВнР, държавната администрация и частния сектор.

С оглед на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Дипломатическият институт се стреми към подобряване на образа на страната в Съюза, както и възприятието на европейските политики сред българското общество. Курсът е ориентиран към запознаване на участниците с основните теми в сферата на публичната дипломация – основи и инструменти на публичната дипломация, медийна среда, споделяне на чуждия опит. Обучителният семинар включва и различни практически упражнения.

В първия ден на курса своя опит в областта на публичната и междукултурната дипломация споделиха посл. Здравко Попов и проф. Александър Федотов от Софийския университет. Предстоят редица лекции, изнесени от водещи български и чуждестранни дипломати, експерти и практици по темите културна дипломация, музейна политика и ЕС, туризмът като елемент на публичната дипломация, ролята на НПО сектора в контекста на Председателството, образът на България пред света в контекста на Председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. и др.

18.03.2016

Връчване на сертификати на участниците в единадесетото издание на семинар „Зимно училище по дипломация“

Днес бе закрит единадесетият семинар „Зимно училище по дипломация“, в който взеха участие над 20 представители на най-младата генерация на дипломатическите служби на страните от Югоизточна Европа, Черноморския регион и държавите членки на ЕС. Темата тази година бе “Политики на ЕС и НАТО в Югоизточна Европа и Черноморския регион: външна политика, сигурност и енергетика”.

Едноседмичният семинар бе организиран в сътрудничество с фондация „Ханс Зайдел“, Европейската академия-Берлин и Съвета за регионално сътрудничество. Тази година семинарът отбеляза и 20-годишнината от началото на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), поставено през 1996 г. в София.

В първите два дни от работната програма на международния семинар младшите дипломати имаха възможност да дискутират водещи външнополитически тенденции в контекста на съвременните международни отношения. Г-н Горан Свиланович, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество (СРС), запозна участниците с ключовата роля на СРС да генерира и координира развитието на проекти и създаване на политически климат, който ще позволи цялостното икономическо и социално развитие в Югоизточна Европа, в полза на хората в региона.

Дългогодишният партньор на ДИ и директор на Европейската академия в Берлин - проф. Екарт Щратеншулте, модерира дискусиите и симулационното упражнение, посветено на среща на високо равнище на ЕС относно миграционната криза, като в края на втория ден изготви индивидуални препоръки за всеки един от участниците.

Следващите три дни от семинара включваха лекции и интерактивни занимания, представени от служители на МВнР, на ДИ, както и от външни експерти по теми, свързани с енергийна политика, миграция, сигурност.

Зимното училище бе закрито с официална церемония, на която на участниците бяха връчени сертификати, а в организираната в края на семинара културна програма посетиха значими за българската история и култура места.

16.03.2016

Работна среща с представители на Израел

В рамките на посещение с учебна цел в България, представители на Дипломатическия институт се срещнаха с г-жа Илана Щайн – ръководител на курса за кадети в Бюрото за обучение на персонала в МВнР на Израел, и кадетите г-жа Гили Бренер и г-жа Авигейл Шапира. На срещата, инициирана от посолството на Израел в София, присъства и г-жа Иман Амша – заместник-ръководител на мисията. Бяха представени основните функции и дейности на ДИ. За историята на Института и публичната му политика разказа г-жа Силвана Цокова – началник на отдел „Публични дейности и сътрудничество“, а дейността на отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности“ беше представена от г-н Теди Ганчев, сътрудник в отдела. Бяха представени процедурите, през които преминават кандидатите за дипломатически ранг, и обученията, които предоставя Институтът както за служители на МВнР и държавната администрация, така и за гражданския сектор.

В разговора се включиха и г-жа Вероника Орбецова, г-жа Ружина Младенова и г-н Любомир Николов – аташета в МВнР, завършили последния курс за стажант-аташета на ДИ. Те обмениха с израелските си колеги информация и опит относно дипломатическото обучение в двете страни и професията на дипломата. В края на срещата гостите получиха издания на Дипломатическия институт.

14.03.2016

„Зимно училище по дипломация“

Днес бе открит единадесетия семинар „Зимно училище по дипломация“ за младши дипломати от Югоизточна Европа, Черноморския регион и държавите-членки на Европейския съюз. Темата тази година е “Политики на ЕС и НАТО в Югоизточна Европа и Черноморския регион: външна политика, сигурност и енергетика”.

Едноседмичният семинар се организира в сътрудничество с фондация „Ханс Зайдел“, Европейската академия-Берлин и Съвета за регионално сътрудничество. Тази година семинарът отбелязва и 20-годишнината от началото на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), поставено през 1996 г. в София.

Семинарът бе открит от г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия Институт, г-н Горан Свиланович генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество, г-н Клаус Физингер регионален директор на фондация „Ханс Зайдел“, проф. Екарт Щратеншулте, директор на Европейската академия-Берлин и от г-н Андрей Техов, генерален директор в МВнР на България. Те приветстваха младите дипломати от 11 държави и им пожелаха успешни д