>>> 10 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ - РАВНОСМЕТКАТА <<<
10 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

Приветствие на министъра на външните работи, г-н Кристиан Вигенин по време на тържествена церемония по повод отбелязването на 10 годишнина на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР

"Дипломатическият институт на 10 години – равносметката"

Слово на г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР

ПРИВЕТСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, Г-Н КРИСТИАН ВИГЕНИН ПО ВРЕМЕ НА ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ ПО ПОВОД ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 10 ГОДИШНИНА НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР


Уважаеми дами и господа президенти, министри и посланици,

Скъпи колеги и гости,

Уважаема госпожо директор,

За мен е удоволствие да ви приветствам в Министерство на външните работи по такъв празничен повод какъвто е отбелязването на годишнината на Дипломатическия институт. Всички вие, които присъствате днес в тази зала сте свързани с историята и практиката на Института, защото ако не сте били негови възпитаници, то със сигурност сте били преподаватели, участвали сте в техни инициативи, събития, проекти или сте наблюдавали тяхното развитие през 10 годишната история.

Позволете ми да привлека вниманието ви именно към началото на Дипломатическия институт през 2003 г., когато доц. Здравко Попов и г-н Рон Тон представяха концепцията на Дипломатически институт пред академичните общности в България. През месец септември Министерският съвет беше приел постановление за създаването на тази нова квалификационна институция и пътят на нейното утвърждаване вече беше предначертан. Тогава имах възможността да се запозная с този проект в качеството ми на докторант в Университета за национално и Световно стопанство от двама от неговите създатели и днес за мен е истинско удоволствие да приветствам тях и моя предшественик д-р Соломон Паси и да ги поздравя за тяхната прозорливост и за поставеното солидно институционално и концептуално начало. Всички те, както и мнозина от чуждестранните гости в залата днес участваха в конференция на тема "Предизвикателства пред съвременната дипломация". При нейното откриване имах възможността да откроя някои от основните аргументи, които правят Дипломатическия институт значим за българската дипломатическа служба и сега бих искал да споделя някои от тях и пред вас.

Дипломатическата ни служба е изправена пред важни предизвикателства и пред постоянно нарастващи изисквания за нейното ефективно функциониране. Икономическата и финансова криза поставя на изпитание ресурсното обезпечаване на външнополитическата ни дейност, променящата се и много динамична международна среда изискват повече и всеобхватни умения от всеки един български дипломат. Това означава, че кадровото планиране и квалификационно развитие трябва да се подчиняват на тези реалности, които убеден съм, не правят лесна задачата на постоянния секретар, в качеството му на глава на дипломатическата служба, както и на дирекция "Човешки ресурси" и на Дипломатическия институт. На тях е вменена отговорността по подбора, планирането, подготовката на представителите на дипломатическата ни служба и те трябва да работят в координация и синхрон.

От перспективата на днешния ден, 10 години след създаването на Дипломатическия институт, бих казал, че неговият институционален авторитет, професионално позициониране и квалификационна роля са доказани и заслужаващи уважение. Казвам това с увереност, защото съм обграден в екипа си от възпитаници на Института и ценя техните знания и умения. Ролята на Института в сферата на професионалната квалификация е безспорна, тя се развива и смятам, че това ще продължи и в бъдеще. Не по-малко важна е ролята му и при изграждане на публичния образ на дипломатическата служба чрез лекциите на видни политически и експертни личности, конференции, издания и събития. Предполагам, че всеки в тази зала познава списание "Дипломация", което Институтът издава вече 5 години и което се утвърждава като своеобразна платформа за представяне на различни позиции и тези по актуални външнополитически въпроси от дневния ред на България, Европа и света. Заслужава внимание и международната активност на Института и неговия стремеж и конкретни постижения в подкрепа на външната политика на България. Целенасочената политика на сътрудничество и съвместни проекти с държавите в Югоизточна Европа и Черноморския регион го превърнаха в ефективен инструмент на публичната ни дипломация.

10 годишнина е момент на своеобразна равносметка, което уверен съм ще направи днес и директора на Института, г-жа Таня Михайлова, но е подходящ повод да се погледне и в перспектива за нови възможности и посоки на развитие.

Уважаеми дами и господа,

Позволете ми в края на моето приветствие да се обърна с благодарност към предишните директори на Института – доц. Здравко Попов и проф. Милан Миланов, които са дали своя принос в неговата изграждане, развитие и утвърждаване. Бих искал също така да благодаря и на Холандския институт за международни отношения "Клингендал", който оказва подкрепа на Дипломатическия институт от неговото създаване до днес, както и на всички останали институции и организации, които са съдействали и продължават да съдействат на Института да изпълнява своята професионална мисия. Приветствам и всички възпитаници и лектори на Института, за които днешният ден е празник.

Обръщам се и към целия екип на Института, за да изкажа благодарност за всеотдайната работа и да им пожелая още много професионални успехи.

Благодаря за вниманието!

ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ ИНСТИТУТ НА 10 ГОДИНИ – РАВНОСМЕТКАТА

Слово на г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт

София, 18 октомври 2013 г., Киносалон МВнР


Уважаеми г-н Министър на външните работи на Република България,

Уважаеми госпожи и господа депутати,

Уважаеми господа заместник-министри,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми колеги,

Драги гости, приятели и партньори,

Госпожи и господа!"

Като директор на Дипломатическия институт, днес, когато отбелязваме тържествено неговата десетгодишнина, на мен се пада честта и отговорността да представя пред вас равносметката на тези изминати 10 години. Днес отбелязваме 10 години "от създаването", но по-точно е да се каже 10 години "създаване" на Дипломатическия институт.

Дипломатическият институт е създаден с Постановление на Министерския съвет на 23 септември 2003 година - един ден след като България отпразнува 95 годишнината от обявяването на своята независимост. Аз виждам в това съвпадение на датите дълбок символичен смисъл, защото понятието за държавна независимост, неминуемо включва в себе си съществуването на собствена дипломатическа школа. Със създаването на Института преди десет години, дълго узрявалата идея за създаване на такава школа беше въплътена, мисля че днес мога смело да го кажа, в един жизнеспособен проект. Това изискваше съчетание на политическа воля, академична зрялост, кураж и самочувствие на българската дипломатическа служба.

Ще се постарая да защитя пред вас тезата, че Дипломатическият институт е един смислен проект, един успешен проект и един проект в развитие. Преди това, обаче, държа да спомена няколко имена на хора, които сложиха основите на този проект, зададоха концептуалната и институционалната му рамка така, че той да е рационален, ефективен и способен на устойчиво развитие. Ще започна с д-р Здравко Попов, първият директор на Дипломатическия институт. От самото начало на демократичните промени той съчета успешно академичната си експертиза с развитието на българската външна политика и дипломатическата служба. Като ентусиаст на идеята за създаване на българска дипломатическа школа, той успя да привлече съмишленици както сред дипломатите и политиците, така и в академичните среди. Такъв съмишленик той откри в лицето на д-р Соломон Паси и така, когато беше назряла необходимостта, със съдействието на Холандското външно министерство в лицето на тогавашния министър Яп де Хоп Схефер и на Института Клингендал, беше предложена една добре обмислена и обоснована идея за създаването Дипломатическия институт, която получи убедената подкрепа на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски. В неговата публична лекция, при официалното откриване на дейността бяха формулирани целите и очакванията към новосъздадената българска дипломатическа школа. Тук искам да цитирам няколко думи от неговата лекция:

"Основна задача на Дипломатическия институт е да подготви българските дипломати за предизвикателствата, произлизащи от членството на страната ни в НАТО и в ЕС. Нашите дипломати трябва да са добре подготвени за работа в условията на новата международна среда. С две думи, в евроатлантическите структури трябва да се работи по евроатлантическите стандарти. И вашето призвание е тези стандарти да се превърнат в български стандарти. Можем да изпитваме гордост, че днес откриваме първия национален Дипломатически институт в 125-годишната история на съвременната българска държава." (край на цитата)

Убедена съм, че днес имаме с 10 години повече основания да изпитваме такава гордост.

Още през първата година на съществуването си Институтът положи основните камъни, върху които след това надграждахме неговите дейности и политики. Естественият център на тези дейности е дипломатическото обучение. На 13 септември 2004 година беше открит първият Основен дипломатически курс за обучение на млади дипломати. Това откриване беше предшествано от месеци на активна и ентусиазирана работа по създаването на учебните програми, подбора на лектори и подготовката на младия екип на Института. Още тогава в подбора на лектори сме заложили своето убеждение, че обучението по дипломация, като един особен занаят, предполага специално внимание към приемствеността и предаването на практическия опит между поколенията. Тук искам да отбележа приноса на г-н Рон Тон от Холандския институт за международни отношения, който освен високия си професионализъм, прояви и една искрена лична ангажираност в работата си по този проект. Сега, десет години по-късно, обучителните дейности на Института, наред с Основния дипломатически курс, който е входът към дипломатическата професия за младите български дипломати, и чиито единадесети випуск завърши през тази година, включват регулярни специализирани курсове по консулска и военна дипломация, обучителни семинари за дипломати от средната кариера, квалификационни курсове за служители на държавната администрация, обучения на чуждестранни дипломати, традиционни вече курсове по икономическа и енергийна дипломация. Ние продължаваме да разширяваме обхвата на своите обучителни дейности и през тази година проведохме две експериментални обучения - Пилотен интензивен курс по дипломация и пилотен курс по Публична дипломация. Предстои и пилотно обучение по екологична дипломация Динамичността на обучителните програми на Института е подчинена на разбирането, че любопитството към света и стремежът към придобиване на нови знания и умения трябва да са присъщи на всеки дипломат. Също така държа да отбележа, че със съдействието на своите партньори (ЦЕИ, фондация "Ханс Зайдел", МОФ, Европейския колеж за сигурност и отбрана), Дипломатическия институт вече провежда обучения и извън границите на България, предимно в региона на Югоизточна Европа. Така обучителната дейност на Института става освен инструмент на националната квалификационна политика и част от публичните и информационните политики на Министерството.

Може би тук е мястото да кажа и какво не сме успели да постигнем в тази област. Това е нормативното обвързване на дипломатическото обучение с кариерното развитие. Вярно е, че осъзнаването на необходимостта от "lifelong learning" или "обучение през целия живот" е преди всичко резултат на дълбоко вътрешно убеждение. Ние, обаче, сме администрация и рамката на нашите задължения и активности се задава от нормативната уредба. Особено след 2007 г. когато дейността на Института бе регламентирана в тогава приетия Закон за дипломатическата служба по времето на министър Ивайло Калфин. Без такава нормативна обвързаност, мотивацията на дипломатите и служителите за постоянно повишаване на квалификацията остава виртуална, от което страдат качеството и ефективността на самото обучение. Осъзнавайки, че не можем да решим този проблем без политическата воля и активното съдействие на ръководството на министерството, разчитаме да успеем да го убедим, че Дипломатическият институт има необходимата зрялост, за да може отговорно да се ангажира с изпълнението на тази функция.

Вторият стълб, на който здраво се крепи изпълнението на мисията на Дипломатическия институт са неговите публични дейности. Съвременната дипломация изисква широк и открит диалог с обществото. Международната политика вече не е борба за завладяване на територии, а усилие за спечелване на хората. Затова, още от 2004 година Институтът започна своята програма "Публични лекции", която без прекъсване продължава и днес. Наши лектори са били личности с висок международен авторитет като Бан Ки Мун, Лешек Балцерович, Катрин Лалюмиер и много други. Публичните лекции, организирани от Дипломатическия институт са трибуна, от която се изговарят ключови въпроси на съвременните международни отношения и дискусионен форум, където проблемите се поставят открито и се обсъждат откровено.

Наред с лекциите, Институтът развива активна издателска дейност, която обслужва както обучението, така и публичните политики. Scripta manent - написаното остава. Изданията на Дипломатическия институт са с широк периметър – от учебни помагала до мемоарни книги на български и чуждестранни дипломати и политици. Преди пет години, в деня в който отбелязвахме петгодишнината на Института излезе първи брой на списание "Дипломация". Днес то е единственото българско двуезично издание посветено на международните отношения и на неговите страници се публикуват сериозни външнополитически анализи от български и чуждестранни автори. Предстои появата на електронната версия на списанието. Във връзка със списанието искам да спомена, че първият му главен редактор беше вторият директор на Института – проф. Милан Миланов, а сегашният му главен редактор е първият ни директор – д-р Здравко Попов, което е един своеобразен израз на приемствеността, с която се гордеем. На Дипломатическия институт беше поверен богатия книжен фонд на Министерството от над 60 000 тома специализирана литература, което стана по времето на министър Николай Младенов, и ние сме поели грижата за него с радост и отговорност.

Дипломатическият институт присъства в интернет-пространството чрез своя сайт от самото си създаване. Днес ние сме единствената българска държавна институция, която поддържа сайта си на три езика - български, английски и френски, (благодарение на сътрудничеството ни с Международната организация на Франкофонията). Съобщенията на сайта са едновременно един перманентен публичен отчет за нашата активност и един исторически архив съхраняващ институционалната памет. От миналата година Дипломатическият институт има своето постоянно представителство и в най-голямата по население и най-демократична държава в съвременния свят – Facebook, което дава възможност нашите послания да достигат до най-широката аудитория.

Друга важна част на публичната политика на Института е специалното внимание, което отделяме на работата с младите хора и студентите. Тук включвам конкурсите за есета и дебатите, които организираме всяка година, програмата "Отворени врати", която дава възможност на младежите, в буквалния и в преносния смисъл "да видят отвътре" Министерството на външните работи, стажантската ни програма, която е станала толкова престижна, че има предложения да въведем конкурс за стажанти.

Третият основен аспект в дейността на Дипломатическия институт, който искам да спомена в тази отворена към бъдещето ретроспекция е изграждането на широка международна мрежа от сътрудничества. Естествената среда на конкуренция и взаимно обогатяване за нас са сродните дипломатически школи навсякъде по света и особено в държавите, с които България е свързана с трайни партньорски отношения. Мрежата от сътрудничества с тях също започва да се изгражда, при това много активно, още от 2004 година и продължава и до днес, утвърждавайки авторитета на българското дипломатическо обучение и давайки ни възможност да черпим опит от най-добрите практики на световните дипломатически школи.

И световната практика, и самата логика на процеса на обучение показват (и ние сме убедени в това), че националната обучителна дипломатическа институция е естественото място, където може и трябва да се формира аналитичен, изследователски екип, способен да погледне към процесите в съвременните международни отношения по един по-общ и по-стратегически начин, отколкото изисква и допуска ежедневната оперативна и нерядко уморяващо рутинна работа на действащия дипломат. В такива структури често е събран ценен интелектуален потенциал на нацията, който е способен да допринесе значително за ефективността на дипломатическата служба, представлявайки един вид трансмисия между чисто академичните изследователски парадигми и пряката дипломатическа практика. В Дипломатическия институт преди няколко години беше направен опит да се създаде такова звено, но зрелостта ни не бе достатъчна, за да се развие тази дейност. Гледайки към бъдещето, ние се надяваме да убедим ръководството на Министерството на външните работи както в необходимостта от създаването на подобна структура, така и в способността на Института да привлече нужните хора и да организира продуктивната им дейност.

Най-кратката и същевременно най-убедителната форма за равносметка на десетгодишната дейност на Дипломатическия институт са числата измерващи извършеното. Ще ми позволите да цитирам тук някои от тези числа:

  • 30 обучителни програми
  • 96 обучения
  • 5033 курсисти
  • 25 проекта
  • 146 публични лекции
  • 34 конференции и форуми
  • Над 100 меморандума за сътрудничество
  • 10 книги, 4 брошури, 10 броя на списание "Дипломация", 21 сборника и учебни помагала
  • Библиотечен фонд с над 65 000 заглавия
  • 17 национални конкурса за есе
  • 498 стажанти от български и чуждестранни университети
  • 22 посещения по програма "Отворени врати"
  • 2264 приятели във Фейсбук към 18.10.2013
  • 2 радиопрограми в национален ефир в периода от 2005 до 2013 г.

Това ми дава основание отново да кажа, че Дипломатическият институт е един смислен проект, един успешен проект и един проект с бъдеще.

Зад всички тези дейности, разбира се, стои екипът на Дипломатическия институт, който със своя ентусиазъм поддържа жизнен и постоянно развиващ се проекта за изграждане на престижна българска дипломатическа школа. Ако мога да се изразя парадоксално, една от дейностите на екипа на Института е създаването на екип на Института. Въплътявайки мотото на Дипломатическия институт – DOCENDO DISCIMUS – "Учейки другите учим себе си", ние полагаме постоянни и осъзнати усилия да формираме и да поддържаме оня колективен дух, който гарантира постоянната енергия, творческата свобода, чувството за отговорност и съпричастност към общата мисия, съхраняването на традицията и приемствеността наред с постоянното обновление. Екипът на Института се стреми да бъде образец на висока административна култура и аз се радвам и се гордея, че работя с този екип.

Накрая, като директор на Института, искам да се обърна с думи на благодарност към всички, които допринесоха през тези години той да изпълнява успешно мисията си на първа национална дипломатическа школа в 135-годишната история на новата българска държава.

  • Благодаря на хората, които преди десет години имаха куража и компетентността да поставят началото и да съзидат здравите му основи;
  • Благодаря на настоящите и бившите колеги, които с ентусиазма си и с екипния си дух го превърнаха в една авторитетна и уникална институция;
  • Благодаря на българските правителства и министрите на външните работи, които създаваха условията да се развиваме;
  • Благодаря на всички наши партньори в страната и чужбина, които ни помагаха да търсим и следваме пътя си;
  • Благодаря на дипломатите и служителите в Министерството;
  • Благодаря на всички наши лектори – посланици, експерти, университетски преподаватели, които споделяха своя опит и знания в организираните от Института курсове;
  • Особено бих искала да отбележа ролята на нашите курсисти, които с труда си и най-вече с постиженията си придават смисъл на нашите усилия.

Благодаря Ви!

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

ДЕСЕТ ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ


 
prev play next

»
»
»

S

L

I

D

E

S

H

O

W

»
»
»

ЗА ИНСТИТУТА

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
Структура

Директор
 

Таня Михайлова

Директор

Таня Михайлова е директор на Дипломатическия институт към МВнР от 1 февруари 2012 г.

Тя работи в Дипломатическия институт от 2005 г. като последователно е била ръководител на програма "Изследвания", началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество", а в последните две години е била и.д. директор. Таня Михайлова участва като български представител в Направляващия комитет на Колежа за европейска политика за сигурност и отбрана (Брюксел) и в Борда на директорите на Института на Европейския съюз за изследване на сигурността (Париж). Има дипломатически ранг "Съветник".

 

Тя е магистър по право. Била е адвокат, а като юридически експерт в дирекция "Европейска интеграция" на Народното събрание в преговорния процес за членство на България в ЕС е давала юридически становища за съответствието на законопроекти с правото на ЕС и степента им на хармонизиране с българското законодателство с ресорни преговорни глави – "Регионална политика", "Енергетика", "Околна среда", "Административен капацитет".

От 2002 до 2005 г. е парламентарен секретар на МВнР, като организира връзките на министъра с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание; участва в разработването на проекта на законодателна програма на министерството и координирала изпълнението й от Народното събрание; координира и отговаря за подготовката на участието на министъра в парламентарния контрол на Народното събрание; подпомага парламентарните комисии и делегации при осъществяване на тяхната международна дейност.

Таня Михайлова има допълнителни квалификации в Колежа на Европа–Брюж; Института по публична администрация и европейска интеграция; Обучителния център на ПА на НАТО; Холандския институт за международни отношения "Клингендал"; Държавния департамент на САЩ - по въпроси, свързани с правото на ЕС, ролята и структурата на НАТО, дипломацията в глобализирания свят, обучението в областта на международните отношения.

Участва в редакционната колегия на българското двуезично списание "Дипломация" от самото му създаване. Таня Михайлова има мултидисциплинарни професионални интереси. През последните няколко години участва редовно в конференциите на ГД "Образование и култура" на ЕК и програма "Жан Моне", Евро-китайския форум, организиран Евро-китайското международно бизнес училище – Шанхай и др.

Владее английски език, ползва френски език.

Отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности"

Биляна Дечева

Началник на отдел "Обучителни, изследователски и проектни дейности"

Магистър по културология на СУ "Св. Климент Охридски" и магистър по международни отношения на УНСС.

От 1997 г. е на работа в МВнР последователно в дирекциите "Информация", "Координация и планиране" и "Евроинтеграция". Хоноруван преподавател по проблемите на европейската интеграция в Софийския университет и в Нов български университет

Допълнителни квалификации и обучения - по провеждане на информационни кампании за ЕС и за успешно водене на преговори за присъединяване към ЕС във Виена, Брюксел, Хага, Берлин и Оксфорд, както и по връзки с обществеността към Държавния департамент на САЩ.

Участва в редакционната колегия на българското двуезично списание "Дипломация" и има редица публикации на теми, свързани с европейска интеграция, информационни кампании и дипломатическо обучение.

Владее английски и френски език.

Валентин Катранджиев

Главен експерт

Магистър по международни отношения в Киевския национален университет "Т. Шевченко" (1989 г.) и доктор по история в Руския университет "Дружба между народите" (РУДН) (2000 г.).

Бил е изследовател в Средиземноморската дипломатическа академия в Малта (2001 г.) и изследовател и преподавател в "Диплофондация" (2001-2007 г.), международна неправителствена организация за подготовка на дипломатически кадри. През 2010-2012 г. е хоноруван преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" по дисциплините "Външна политика на Русия", "Външна политика на ЕС" и "История на европейската идея и интеграция".

През 2007-2010 г. е последователно сътрудник и главен експерт в отдел "Стратегически изследвания" на Дипломатическия институт, а от декември 2012 г. е главен експерт. Отговаря за научноизследователската дейност на Института.

Владее английски и руски език.

Екатерина Неофитова

Главен експерт

Магистър по икономика с професионална квалификация счетоводство и одитинг и бакалавър по международни отношения на Нов български университет.

От 2007 г. като сътрудник участва в организирането на различни обучения. През 2012 става старши експерт, като участва в организирането на курсовете по Консулска дипломация и Икономическа дипломация, и отговаря за национална проектна дейност на Института.

Ползва английски.

Георги Гергов

Главен експерт

Магистър по международни отношения в „Webster University” – Виена (2014 г.), с фокус върху „замразените конфликти” и икономическите последици от тях. В периода 2013-2014 г. успешно завършва стаж в Постоянното представителство на Република България кън ООН, ОССЕ и другите международни организации във Виена. Бакалавър по Икономика в Нов български университет (2011 г.) с познания в областта на корпоративните финанси и стойностно-базисния мениджмънт.

Член на AFCEA.

От 2015 г. работи в отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности” в Дипломатическия институт.

Владее английски и немски, ползва руски.

Ина Кирилова

Старши експерт

Магистър по Международни политически отношения и сигурност във Философския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и бакалавър по Екология и опазване на околната среда в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”.

От септември 2011 г. работи в Дипломатическия институт.

Владее английски език, ползва руски.

Теди Ганчев

Младши експерт

Бакалавър по Международни отношения на Нов български университет. В момента следва магистратура „Дипломация и международни отношения” в същото висше учебно заведение.

През септември 2013 година е стажант в отдел „Обучителни програми и проекти”, а през периода януари-март 2014 г. в отдел „Публични дейности и сътрудничество” на Дипломатическия институт.

От февруари 2015 година работи в отдел “Обучителни, изследователски и проектни дейности”.

Владее английски, ползва испански език.

Виктория Павлова

Младши експерт

В момента завършва бакалавърската си степен по Международни отношения в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

През 2014 г. участва в два международни проекта по програми „Младежта в действие” и „Еразъм +”. През 2014/2015 е член на Управителен съвет на Студентски дипломатически клуб към СУ „Св. Климент Охридски“.

От февруари 2015 г. работи в Отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности” в Дипломатическия институт.”

Владее английски, ползва руски език.

Емилия Панева

Сътрудник

Магистър по руска филология във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св.Климент Охридски".

Работила е като преводач и правителствен преводач съответно в отдел "СИВ" на Министерство на външната търговия и в Единния държавен протокол и посолството на Република България в Русия, както и като експерт в управление "Информация" и управление "Канцелария и архив" на Министерство на външните работи.

От август 2007 г. е на работа в отдел "Обучителни програми" на Дипломатическия институт, където отговаря за чуждоезиковото обучение и обучението на дипломатите "средна кариера".

Владее руски, ползва английски език.

Отдел "Публични дейности и сътрудничество"

Силвана Цокова

Началник на отдел "Публични дейности и сътрудничество"

Магистър по английска филология във ФКНФ на СУ "Св. Климент Охридски".

Работила е като преподавател към Катедра по англицистика и американистика на Софийски университет, като преводач в различни направления и ръководител на учебно-методичен център.

През 2012 е назначена с конкурс в Дипломатическия институт, където основно координира програмите "Стаж в ДИ" и "Отворени врати", издателската дейност на Института и връзките с обществеността.

Допълнителни квалификации в областта на публична дипломация, политика за развитие, европейска интеграция, публична администрация и институции на ЕС.

Владее английски, ползва испански и френски език.

Светлозар Ковачев

Главен експерт

Завършил е физика в Софийски Университет "Св. Климент Охридски".

Бил е физик в Българската академия на науките, ръководител на "Креативен център" на Българската национална телевизия и мениджър в други телевизионни и телекомуникационни компании.

Член - основател на Евроатлантическата гражданска фондация.

Специалист в областите на телекомуникациите, съхраняването и обработката на данни и компютърни мрежи.

От 2004 г. е на работа в Дипломатическия институт. Отговаря за изграждането, поддържането и развитието на компютърната мрежа на Института. През 2007 е завършил курса "Консулска дипломация" на Дипломатическия институт.

Владее френски, руски и английски.

Михаела Ненчева

Старши експерт

Магистър по публична администрация във Философски факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски” и бакалавър по библиотекознание и библиография от Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Работила е в частния сектор.

От юни 2013 г. работи в отдел „Публични дейности и сътрудничество” на Дипломатическия институт. Отговаря за библиотечно-информационната дейност на Института, подпомага проектните и публични дейности на отдела.

Владее английски език.

Стилиян Раковски

Младши експерт

Има диплома за Бакалавър по Администрация и управление от Нов български университет. Специализации в сферата на международните отношения и сигурност. Предстои да защити магистърска степен по арабистика от Софийския университет.

Работил е в частния сектор. Участвал е във внедряването на правно-информационни системи в държавната и общинска администрация.

От септември 2013 работи в Дипломатическия институт и участва в дейностите, свързани с публични и закрити събития и сътрудничествата на ДИ.

Владее английски език, ползва руски.

Светломира Димитрова

Старши експерт

Светломира Димитрова е магистър по френска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, специализирала журналистика – преса и радио, в Париж и Висбаден. Работила е в БНР и БНТ, българската редакция на „Свободна Европа“ и Би Би Си, в редица вестници, между които „Демокрация“, „Дневник“, „Пари“, „Политика“.

Владее френски език, ползва английски и руски.

Николай Крумов

Сътрудник

Бакалавър по международни отношения от СУ „Св. Климент Охридски”.

Участвал в неправителствени форуми в областта на международната сигурност и правата на човека и сътрудничил в младежка онлайн медия.

От февруари 2015 г. работи в Дипломатическия институт, където подпомага сътрудничествата на Института, публичните събития и издателската дейност.

Владее английски и испански език.

Отдел "Финансово-административни дейности"

Здравка Гайдарова

Началник отдел "Финансово-административни дейности"

Завършила е Висшата финансово-стопанска академия "Димитър Ценов"-Свищов, магистър икономист. 1999-2000 г получава професионална квалификация по здравен мениджмънт в Института за следдипломна квалификация-УНСС, София.

Работи в областта на счетоводството и здравния мениджмънт, занимава се с ликвидация на търговски дружества.

От 2010 г. работи в Дипломатическия институт и отговаря за административно-финансовата дейност на Института.

НОВИНИ

28.11.2016

Международна конференция отбеляза 60-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО

На 24 и 25 ноември т.г. в сградата на МВнР се проведе Международната конференция „Нематериалното културно наследство на Балканите – правителственият и неправителственият сектор, обединени в опазването на „живите корени“ на Европа“. Тя беше организирана от Клуб ЮНЕСКО „Леонардо да Винчи“ София, в сътрудничество с Дипломатическия институт и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, и се проведе под патронажа на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО и на Европейската федерация на клубовете, центровете и асоциациите ЮНЕСКО (EFUCA).

Събитието, което беше открито с официални приветствия и изпълнение на фолклорна група „Бистришките баби”, събра експерти от правителствения, неправителствения и академичния сектор от България, Румъния, Албания, Хърватия, Сърбия, Македония, Грузия, Италия. В рамките на конференцията бяха засегнати различни теми, свързани с популяризирането на нематериалното културно наследство на съответните страни, обмяна на добри практики относно опазването му и комуникацията с държавни и местни органи, институции и неправителствени организации на Балканите и в Европа, възможностите за оптимизиране на механизмите за идентификация, изследване, съхраняване, развитие, експлоатация и предаване, предимно чрез формалното и неформалното образование. В края на форума беше приета Декларация с препоръки за по-добра координация между правителствените и неправителствени организации за повишаване ефикасността на дейностите по опазване на нематериалното културно наследство. Събитието беше закрито с представяне на българския обичай „Сурва” в градината на МВнР.

22.11.2016

Посещение на студенти в ДИ

Днес в зала „Антарктида” в МВнР се проведе среща със студенти от Висшето училище по застраховане и финанси в София в рамките на програма „Отворени врати” на Дипломатическия институт. Началникът на отдел „Публични дейности и сътрудничество” в ДИ, г-жа Силвана Цокова, запозна студентите с мисията и дейностите на Института, с обучителните курсове и публичната политика, както и с възможностите, които ДИ предлага на младите хора, като акцентира върху курса по дипломация за стажант-аташета, стажантската програма на ДИ и ежегодните конкурси за есе. Студентите получиха най-новия брой на списание „Дипломация” и имаха възможността да разгледат сградата на МВнР и Библиотеката на ДИ.

21.11.2016

Договор за разбирателство и сътрудничество с Военна академия „Г. С. Раковски”

На 21 ноември 2016 г. в зала "Договори" в Министерството на външните работи се състоя церемония по подписването на Договор за разбирателство и сътрудничество между Дипломатическия институт към министъра на външните работи и Военната академия "Георги Стойков Раковски". Договорът беше подписан от г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт, и генерал-майор Тодор Дочев, началник на Военната академия, и предвижда продължаване на сътрудничеството в обучителната, научната и научноизследователската дейност между двете институции. Основни форми на сътрудничество, упоменати в договора, са обмен на членове на академичния, обучителния и експертния състав на двете институции за участие в курсове и семинари, взаимно участие на представители на страните в научни конференции, симпозиуми и кръгли маси, обмен на информация и публикации и съвместно участие в проекти.

17.11.2016

Обучение по протокол за ръководството на Сметна палата

На 16 и 17 ноември 2017 г. Дипломатическият институт проведе обучение по „Дипломатически протокол и етикет“ по покана на г-н Цветан Цветанов, председател на Сметната палата. В обучението участваха 27 души – ръководители и служители на Палатата. Те споделиха, че практическата информация, която са получили, ще им бъде много полезна, тъй като освен международната дейност, която осъществяват по принцип, сега им предстоят конкретни задачи и организационни събития по време на Председателството на България на Съвета на ЕС. В края на двудневното обучение г-жа Таня Михайлова, директор на ДИ, връчи сертификати на участниците.

15.11.2016

КОНКУРС за назначаване на държавни служители

>>> ОБЯВА.

14.11.2016

КОНКУРС ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ

>>> ОБЯВА.

01.11.2016

Започна Интензивният курс по дипломация

Днес, в сградата на МВнР, беше открит третият квалификационен Интензивен курс по дипломация, организиран от Дипломатическия институт. Г-жа Таня Михайлова приветства участниците и ги запозна с основните дейности на Института. Като продължение на темата посланик Петър Воденски, консултант на ДИ, представи външнополитическите приоритети на България, акцентирайки върху отношенията на страната ни с държавите от Югоизточна Европа. В рамките на обучението, курсистите ще чуят лекции по теми, групирани в модулите - История на българската дипломация, Европейски съюз, Двустранна и многостранна дипломация, Консулска дипломация, Въпроси на сигурността, Протокол и др. Също така са предвидени интерактивни занятия, симулационни игри, дебати и учебни посещения.

Участниците са 22 представители на държавната администрация, неправителствени организации, частния сектор и академичните среди.

01.11.2016

Работно посещение в Женева

Годишната награда на Дипломатическия институт за чуждестранен гражданин за 2016 г. бе връчена от директора на ДИ, г-жа Таня Михайлова, на проф. Душан Сиджански, почетен президент на Европейския културен център-Женева. Проф. Сиджански е основател на департамента по „Политически науки“ в Женевския университет, специален съветник на председателя на ЕК, Жозе Мануел Барозо (2004-2014), член на Международния консултативен съвет на ДИ от 2008 г. Наградата му бе присъдена за съществен принос за утвърждаване авторитета на ДИ в Европа и по повод на неговата 90-годишнина. Награждаването се състоя в Женевския университет, където бе обявено създаването на Център за европейски изледвания „Душан Сиджански“ към Университета. Между гостите на церемонията бяха г-жа Мишелин Калми-Рей, бивш министър на външните работи на конфедерация Швейцария и г-жа Деяна Костадинова, постоянен представител на България към ООН в Женева.

В рамките на посещението си в Женева г-жа Михайлова проведе работни срещи с д-р Камелия Кемилева, изпълнителен директор на Женевската академия по хуманитарно право и права на човека, и с Даниел Фаснахт, представител на Швейцария в Европейската инициатива ENTRi III. Бяха обсъдени възможности за сътрудничество между ДИ и швейцарски правителствени и академични институции в областта на дипломатическото обучение.

26.10.2016

Участие на ДИ в Европейската дипломатическа програма

В периода 23-25 октомври 2016 г. се проведе Първият модул на Седемнадесетото издание на Европейската дипломатическа програма (ЕДП), организиран в Братислава под знака на Словашкото председателство на Съвета на ЕС. Модулът имаше за цел да подобри уменията в сферата на участие в работни срещи, председателстване на срещи, писане на доклади и говорене пред публика. От страна на Дипломатическия институт в обучението участва г-н Теди Ганчев – младши експерт от отдел „Обучителни, изследователски и проектни дейности“.

24.10.2016

Участие на представител на ДИ в 18-ти Съвместен семинар по европейски интеграционни процеси в Дубровник

В периода 17 – 21 октомври т.г. в гр. Дубровник, Хърватия, се проведе 18-тият Съвместен семинар по европейски интеграционни процеси, организиран от Дипломатическата академия към Министерството на външните работи и европейските въпроси на Република Хърватия, съвместно с Фондация „Ханс Зайдел” (Германия) и Центъра за съвременни академични изследвания на Загребския университет. От българска страна участие взе г-н Стилиян Раковски, експерт в отдел „Публични дейности и сътрудничество” на Дипломатическия институт.

Семинарът имаше за цел да се сподели експертиза отностно разширяването на Европейския съюз и евроинтеграцията чрез директен и интерактивен обмен на знания и опит между участниците – млади дипломати и експерти от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Програмата включваше лекции на експерти от Германия, Австрия и Хърватия, дискусии и работни семинари, като част от темите бяха присъединяването към ЕС на нови страни членки от Западните Балкани и влиянието му върху региона и ЕС като цяло, кризата с бежанците – причини, предизвикателства и подходи, както и ролята на публичната и културната дипломация и други. Семинарът завърши с церемония по връчване на сертификати на участниците.

24.10.2016

„Денят на най-добрите новини от света”

На 24 октомври, по повод Международния ден на Обединените нации, Дипломатическият институт проведе информационна кампания, част от европейската инициатива „Денят на най-добрите новини от света” (World’s Best News Day). Институтът за втори път се включва в проекта, чиято цел тази година беше европейските граждани да бъдат информирани за изпълнението на „План 2030” за устойчиво развитие на ООН и залегналите в него 17 глобални цели за устойчиво развитие.

Представители на ДИ и доброволци от Дружество за ООН в България разпространиха специално изготвен вестник с вдъхновяващи истории за успехите на помощта за развитие и проведоха интерактивни игри, посветени на Целите за устойчиво развитие и с предметни награди за участниците.

За да привлече вниманието на основните си целеви групи – българските младежи, частният сектор и медиите, Институтът проведе кампанията в СУ „Св. Климент Охридски”, Университета за национално и световно стопанство, Бизнес парк София и Българската телеграфна агенция. С вестника с добри новини бяха посрещнати и служителите на Министерството на външните работи в началото на работния ден.

Събитието беше отразено с репортажи от БТА, БНТ 2, Радио София на БНР, както и във Facebook на https://www.facebook.com/events/341839372815297/.

17.10.2016

Седемнадесети брой на списание „Дипломация”

През месец октомври т.г. излезе от печат 17-и брой на двуезичното списание „Дипломация”, което Дипломатическият институт издава от 2008 г. насам. Основният фокус на броя е темата за миграцията, като са включени част от презентациите, представени по време на организираната от ДИ международна конференция „Миграционната криза – дългосрочни последици за Европейския съюз”: „Бежанци и мигранти – в капан между границите” (Урош Шкерл Крамбергер), „Миграцията – опитът на Швеция и необходимостта от общи политики и споделена отговорност” (Н. Пр. Луиз Бергхолм), „Европа, изправена пред нови решения” (проф. д-р Екарт Д. Щратеншулте), „Законодателни мерки в Унгария в отговор на мигрантската криза”, (д-р Ищван Ковач и д-р Миклош Шанто), „Миграционната криза – часът на истината за бъдещето на европейския проект” (проф. д-р Ингрид Шикова). Други публикации в броя са „Председателството на ЕС играе ролята на неутрален честен брокер” (интервю с Н. Пр. Том ван Оорсхот), „Националните интереси в комуникационните стратегии на 12-те холандски председателства на Съвета на ЕС” (Милена Димитрова), резюме на първото събитие от поредицата „Дебати с евродепутати” – „Отражението на Сирийската криза върху сигурността на ЕС: регионални и глобални аспекти”, „Сравнителен анализ на президентската институция в новия латиноамерикански конституционализъм” (проф. Лазар Копринаров). Поместено е и резюме на новата книга на проф. Владимир Чуков „ДАЕШ (Не)ислямска държава”.

17-и брой на сп. „Дипломация” е наличен в библиотеката на ДИ, както и на интернет страницата на Института.

14.10.2016

Студенти от УНСС гостуват на Дипломатическия институт

Днес в зала „Антрактида” на МВнР представители на Дипломатическия институт се срещнаха с първокурсници от направление „Политически науки” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Посещението беше инциирано от Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) към УНСС, в рамките на традиционната за университета “Welcome week” и като част от програма „Отворени врати” на ДИ. Директорът на ДИ, г-жа Таня Михайлова, запозна студентите с мисията и дейността на Института и възможностите, които предлага за младите хора, като акцентира върху обучителната програма за стажант-аташета. Бяха обсъдени и качествата и уменията, които трябва да притежава един дипломат, както и предизвикателствата на професията. След срещата студентите получиха най-новите издания на Института и имаха възможност да разгледат сградата на МВнР.

12.10.2016

Посещение на студенти от Американския университет в ДИ

Днес в зала „Антарктида”, в рамките на програма „Отворени врати” на Дипломатическия институт, гостуваха български и чуждестранни студенти от Американския университет в България и преподавателят им д-р Филип Димитров. Г-жа Таня Михайлова, директор на ДИ, приветства студентите и им представи основните дейности на Института, подчертавайки важната роля, която той играе в квалификацията на бъдещи дипломатически кадри.

В рамките на посещението беше проведена лекция на тема „Дипломацията на ЕС”. В нея Филип Димитров засегна основни елементи като ролята на финансовите инструменти на ЕС, а също даде конкретен пример за дипломатическа мисия на ЕС с тази в Грузия, на която той е бил ръководител.

11.10.2016

Публична лекция на д-р Дан Шуефтан

„Близкият изток в преход” бе темата на лекцията, която днес изнесе пред Дипломатическия институт д-р Дан Шуефтан, директор на Националния институт по изследвания на сигурността към Университета на Хайфа.

Д-р Шуефтан заяви, че от израелска гледна точка ситуацията в Близкия изток е изключително драматична. Вече се разпадат държави, включително Сирия, а Йордания живее в ужас, че ще я сполети същата съдба. Тъй като йорданската държава е слаба, ако тя предприеме стъпките, които трябва да се предприемат, и тя ще престане да съществува. Според д-р Шуефтан най-голям шанс сред арабските държави да подобри положението си има Тунис, а прогресиращата Турция при Ататюрк върви към негативно развитие. Има шанс за положителен развой в Иран, където управлението не е добро, но обществото е здраво. Така е и в Индия и Индонезия, където живеят най-много мюсюлмани, но индонезийците вече са провели четири поредни демократични избори.

Проблемът с ислямския радикализъм е сериозен, защото в тези общества се уважава мъченикът, а не ученият, писателят, философът. В градовете се изселват много разорени фермери, но там няма индустрия, която да им предостави работни места. Европа може да помогне много на арабските страни за възстановяване на земеделието, за управлението на водите.

На лекцията присъстваха представители на МВнР, дипломатическия корпус, неправителствения и академичния сектор.

07.10.2016

Нова награда за ДИ и уникална изложба на оригинални стари карти

Дипломатическият институт в лицето на своя директор Таня Михайлова за втори път бе награден за организираните изложби на стари карти. След като през лятото т.г. получи признание от Българската картографска асоциация, сега Институтът бе отличен с престижната награда – златен медал и грамота на „Рeнесанс франсез“.

По този повод в галерия „Мисията” Дипломатическият институт представи в специална изложба оригиналите на 37 стари географски карти от своята колекция. Таня Михайлова разказа за идеята, която стои в основата на серията от изложби под наслов „Морето сближава всичко далечно“, които бяха организирани в седалището на ООН в Ню Йорк, Българския културен институт в Париж, Дома на Европа в Тбилиси. Тя подчерта връзката на дипломацията с изложбите и това, че България присъства на всички стари карти.

Кураторът на изложбата, Светлозар Ковачев от Дипломатическия институт, сподели пред гостите, че това е една бутикова изложба, защото се провежда само в рамките на един ден за приятелите и партньорите с принос към осъществяване на идеята. Той привлече вниманието върху картите от първите издадени атласи.

Наградата на Асоциация „Рьонесанс франсез” връчи лично Елена Волева-Равол Бон, която от дълги години живее във Франция. Асоциацията е създадена преди повече от сто години от Раймон Поанкаре, президент на Франция (1913-1920 г.). „Останах възхитена от изложбата в Париж. Зат